България вече е запълнила капацитета си за географски означения - термин, с който се определят уникални свойства на продукта, получавани само в един конкретен район и никъде другаде. Това твърди държавният експерт в Патентното ведомство Щиряна Вълчанова. Уникалността на качествата, гарантирана с географското означение, оскъпява продукта, поясни специалистът.

В момента във ведомството са запазени около 200 български географски означения, а петдесет от тях имат и международна закрила. Числото е значително, като се има предвид, че общо в света

През последната година у нас няма нови регистрации и според експертите на ведомството вече са изчерпани местата в страната, където природните дадености и народната традиция могат да се свържат в постигането на уникален продукт.

Географските означения маркират продукти със специфични качества, които са резултат от природните условия в съответния географски регион, от почвата, водата за поливане, микроклимата, а също и от специалните умения и опита на хората, които ги произвеждат, обясни Вълчанова. Точно затова те не могат да се увеличават до безкрай. Например не е достатъчно мълвата да носи славата на самоковските картофи като особено вкусни, за да бъде регистрирано географско означение за произвеждания в този район зеленчук. Необходимо е производителите от региона да докажат пред Министерството на земеделието, че

които не могат да бъдат постигнати никъде другаде. Това са успели да направят около 200 производители в страната, между които на карловски луканков салам, кюстендилска ябълкова ракия", българска боза, врачански варовик, тютюн Джебел.

Най-много географски означения са запазени за вина, минерални води, някои полезни изкопаеми.

За разлика от търговските марки, които са притежание на една компания, географските означения са колективна собственост на всички производители от региона с уговорката, че успяват да постигнат нужното качество и уникалност на продукта, обясни Вълчанова. Заявителят на географското означение няма никакво предимство пред конкурентите си от региона, защото всеки от тях може да се присъедини и да го ползва, когато реши. Инициаторът на регистрацията не може и да забрани на останалите да го използват, както това е при търговската марка или патента. Засега обаче много малко хора се възползват от тази възможност. Повечето заявители на географски означения са и единствените им притежатели. Има по десетина случая, в които ползвателите са двама или трима, но не и повече. По закон обаче от предимствата може да се възползват фирми от целия регион.

Процедурата за регистрация на географско означение предвижда

в който се получават уникалните свойства, и да ги докажат чрез лабораторни изследвания. За автентичността на вината и тютюните се произнася Министерството на земеделието, за ракиите и другите спиртни напитки е отговорно Министерството на икономиката, а за минералната вода - министерствата на околната среда и на здравеопазването. След като ресорният министър подпише заповедта, Патентното ведомство прави регистрацията, която (за разлика от търговските марки) е безсрочна. След това притежателят може да поиска и международна закрила по Лисабонската спогодба, към която са се присъединили повечето европейски държави и много други в целия свят. Ако няма национална регистрация обаче, ще бъде отказана и международна закрила, каза Вълчанова.

България се е присъединила към Лисабонската спогодба в началото на 70-те години на XX век и по-възрастните си спомнят, че точно тогава започна кампанията по преименуване на коняка "Плиска" в бренди и на шампанското в пенливо вино, припомни експертът. Сега международна закрила по тази спогодба имат

Най-популярните са "българско розово масло", "българско бяло саламурено сирене", "българска закваска за производство на кисело мляко".

Първото българско географско означение е "Шуменско пиво", регистрирано през 1968 г. Сегашният притeжател на същата търговската марка има право да използва географското означение, защото с покупката на пивоварната е придобил и право на ползване върху него. Ако в града обаче се появи друг производител, който успее да направи бира със защитените уникални качества, той също ще има право да изписва "Шуменско пиво" върху етикета на своята напитка, но не и да използва търговската марка.

Географските означения са три вида, най-популярните са наименованията за произход, при географските указания връзката на специфичните характеристики и природната среда е по-слаба. От миналата година законодателно се даде възможност да се защитават и традиционни наименования на продукти, за които обаче няма пример от България, защото досега няма нито една регистрация. Европейски примери за традиционни наименования са гръцкото сирене фета, узото, италианската грапа, които могат да се произвеждат само от фирми в съответната държава.

Копърово масло Шумен    1993

Лавандулово масло Шумен    1993

Минерална вода Хисар 1993

Българско розово масло    1994

Натурална минерална вода "Горна баня"    1994

Натурална минерална вода "Търговище"     1994

Старо Пазарджишко    1995

Вино Калугеровско    1995

Девинска натурална минерална вода    1995

Саро червено от Оряховица    1995

Минерална вода от Невестино    1995

Натурална минерална вода от Белово    1996

Тютюн от Перущица - Устина    1998   

Шардоне от Нови пазар    1998

Траминер от хан Крум    1998

Карловски луканков салам    1998

Карловска луканка    1998

Мелнишко вино        1998

Минерална вода от Драгойново    1999

Хисарска минерална вода    1999

Русенски мускат    1999

Натурална минерална вода от Велинград, находище Чепино    1999

Натурална минерална вода Мадара    1999

Натурална минерална вода Добринище    1999

Минерална вода Брацигово    2000

Натурална минерална вода Рударци    2001

Минерална вода Банкя    2002

Тютюн Джебел    2003

Карнобатска ракия    2005

Каварненска минерална вода    2005

Шуменско пиво    1969

Българско кисело мляко    1974

Северна България (тютюн)    1976

Харманли    1976

Дупница    1976

Хисарска минерална вода   

Северна България (тютюн)

Харманли (тютюн)

Крумовград (тютюн)

Траминер от Хан Крум

Източник: Патентно ведомство