Ректорът като изпълнителен директор
През ноември в Софийския университет "Св. Климент Охридски" предстои избор за нов ректор. Академичната общност и студентите се вълнуват, защото новото ръководство е шанс да се проеодолеят поне част от натрупаните проблеми във висшето училище. Тази седмица "Дневник" публикува мненията на преподаватели от университета за трудностите и очакванията към новия ректор, а сега помества и разсъжденията на студента по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ Борис Рангелов. Заглавието и акцентите са на редакцията.
Парадокс: падаме в класациите, но печелим все повече медали. Качеството на образованието зависи от начина, по който се ръководи. Така е и с държавата. Видно е, че още берем плодовете на 45 години управление от тип "работа по разпределение". А на Софийския университет му е нужна промяна, промяна във фокуса.
Със сигурност трябва и административна реформа: да се организират центрове за контакт между администрацията и студентите, създавайки и единна база данни, за да се избегне разгръщането на еднометровите книги, познати от служителите на отдел "Студенти". Долу бумащината!
Няма как да не сте чували за СУСИ, този франкенщайн на информационните технологии, за който и песни се пеят. Ако все пак не сте, ще обясня – това е системата за управление на студентската информация, която разполага с десетина модула, но функционира само един – възможността за внасяне и преглед на оценки. Едно от предизвикателствата в момента е електронизацията на информацията. Бюрокрацията може да те съсипе.
Огромен е проблемът със залите. Голяма част от лекциите на Юридическия факултет се провеждат в други сгради, защото има остър дефицит на пространство. В същото време ръководството не предриема адекватни мерки за отварянето на новото крило на Факултета по журналистика и масова комуникация, в което има изцяло нова зала от амфитеатрален тип, пълна с най-нова техника. За тази част повечето студенти дори не подозират, а техника са десетки хиляди е покрита с найлони, защото текат дела.
Има ли пилот в самолета, питам се аз. И вината тук не е във факултета, а този, който се занимава с обществените поръчки. Обществени поръчки ли? "Софийският университет е бил ощетен с над 90 хил. лева от оскъпени хранителни продукти", гласи заглавие в медиите от септември, провокирано от проверката, която колеги оповестиха.
Искам да поставя и един въпрос, който всъщност няма нужда от отговор: нужни ли са на СУ пет почивни станции? Защо да не се запазят единствено тези в Китен и Гьолечеца, където традиционно се организират факултетни семинари? Така и не получих отговор на въпроса дали ректоратът на СУ е сградата с най-голяма водозагуба в София.
Всичко това може да се промени. Все пак няма как да не спомена и това, че въпреки материалното и организационното положение – преподавателите и студентите на Софийския университет постигат невероятни успехи.
Университетът се бори, университетът побеждава. Преподавателите заслужават да бъдат обгрижвани, а не подлагани на постоянен административен натиск. Нужно е най-после учебните програми да отговарят на европейски стандарти. Лично предложих на Факултета по жуналистика да състави комисия от преподаватели, студенти и професионалисти от бранша, която да осъвремени програмите. За щастие, има съгласие по това предложение.
Университетът не е просто място за дипломи без покритие, а място, където знанието трябва да прави силата на обществото. Всеки лев не е "похарчен", всеки лев е инвестиран.
Новият ректор трябва да е добър мениджър, управленец, да бъде приет като изпълнителен директор, инвеститор.
В крайна сметка развитието на науката, в Софийския университет се прави сериозна наука, изисква огромни средства, особено за медици, физици, биолози, химици.
Изключетелно важно е новото ръководство да постави пред себе си ясни и реално изпълними задачи: възстановяване на авторитета на унверситета, който все по-често страда; финансова стабилизация и пълен одит на последното десетилетие; преразглеждане на учебните програми и определяне на комисия, която да отговаря за откриването на алтернативни начини за финансиране – проекти, фондове; създаване съгласувана концепция за развитието на Софийския университет, както и съставяне на специализиран контролен съвет, който да получи мандат да следи за правилното ú осъществяване.
Изборът на нов ректор трябва да се подложи на много внимателно наблюдение. Бих предложил изслушване на всички кандидати за ректор, но не от комисия, а от всеки, който иска да присъства. Събираме кандидатиралите се в аулата и ги разпитваме – кога, как, какво обещават, всичко се записва.
Предстои и не по-малко важен избор: този за декани на факултетите, който ще предшества определянето на нов ректор. Публична тайна е, че пет-шест от шестнайсетте факултета са тези, които работят добре и на практика осигуряват приходи за останалите. А какво би станало, ако собствените приходи на всеки факултет остават в него, а не се прехвърлят в централния бюджет? Въпрос, който остава без отговор в продължение на години.
Ключова е ролята на студентите. Всички показахме, че можем да изразим позиция, която да е на върха на обществен интерес седмици наред. Заплашваха ни, но не се изплашихме. Един призив: нека сега, колеги, покажем, че можем да помогнем на себе си и своя университет. Защото Софийският университет е такъв, какъвто сами, черпейки от опита на своите преподаватели, си го направим.