Кекич посочи конфликтите в Украйна и Сирия, наплива на имигранти, нестабилната икономическа ситуация на Балканите и напрегнатата обстановка в Турция като ключови проблеми за сигурността на Черноморския регион. "Коренът на всички тези заплахи обаче е един: изострените отношения между Русия и САЩ и рискът от конфликт между тях, от случайни сблъсъци, особено след намесата на Москва в Сирия. Може да се каже, че в момента наблюдаваме най-критичния момент от отношенията между Изтока и Запада от кубинската ракетна криза насам", обясни Кекич. Според него дотук се е стигнало след анексирането на Крим, намесата на Русия в украинския конфликт и започналата преди две седмици операция на Кремъл в Сирия.

За Кекич особено тревожно напоследък е руското говорене за възможността от ядрена война. "Фактът, че това положение е залегнало в последната руска военна доктрина, че руският президент Владимир Путин открито говори за такава възможност, е доста притеснителен", обясни анализаторът. Той цитира скорошно проучване на общественото мнение, според което 90% от населението на Русия е склонно да обсъжда вероятността от ядрена война, а изненадващо 40% от младите руснаци смятат, че война може да има и че Русия ще победи в нея.

Кекич обясни и че перспективата за подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон ще намалее още при следващия американски президент, независимо от това кой е той. "Мнозина обвиняват президента Обама за неговата не толкова категорична позиция в Сирия и в другите страни от Близкия изток. Неговият наследник обаче едва ли ще е толкова премерен и за съжаление това означава, че отношенията между Русия и САЩ могат да се влошат дори повече", смята той.

Според Кекич с действията си в Сирия Путин постига няколко неща: отвлича вниманието от Украйна и засилва руското присъствие в Близкия изток, където през последните десетилетия Москва беше позагубила позиции. В същото време обаче руският президент пренебрегва очевидните рискове, които крие въздушната операция в подкрепа на режима на Башар Асад.

Кекич коментира, че в конфликта в Украйна Путин не цели анексиране на територии след Крим. "По-скоро идеята на руския президент е да получи трайна гаранция за политическата ориентация на Украйна, която досега се опитваше да лавира между Изток и Запад".