Обликът на едно общество се формира от детските книжки. Това твърди Галина Кубратова, специалист по медицинска психология, психотерапия и детска психология към фондация "Психологическа подкрепа". Децата започват да се влияят от книгите от най-ранна възраст - дори на годинка съзнанието им вече попива прочетеното и видяното в книжките. Големият грях на родителите е, че не възпитават децата си да четат добра класическа литература, смята психологът. Не е достатъчно просто да купиш и да оставиш книга на детето.

Важно е да му се чете - това е съвместен процес, при който родителят и детето съпреживяват емоцията в книгата и така се създава неговата духовност. Родителите обаче често се връщат от работа съсипани и нямат сила да седнат и да му предадат емоцията и красотата на книгата. "Миналата година децата след 7 клас катастрофираха на изпита по математика, а не по литература. Въпросът е защо на математика - ами защото това е нечетящо поколение деца и липсата на четене увреди логическото им мислене - само човек, който чете книги, може да работи с контекста на словото, което е изконната формална логика.

казва Галина Кубратова и допълва, че според проучванията на фондация "Психологическа подкрепа" последният четящ набор е на децата от 1979, тоест нечетящите поколения вече възпитават нечетящи деца.

Литератори, педагози и психолози са единодушни, че класическата детска литература е особено ценна за детското развитие и затова тя продължава да се търси и да се преиздава.

Не всички обаче са на едно мнение по отношение на адаптирането на езика. От една страна, се смята, че майсторите на словото създават ритмична, красива реч, която пленява детето, запечатва се в неговото съзнание и възпитава вкус. "Защо да не е възможно да превърнем някоя стара, непозната за сегашните деца дума в приключение, да я превърнем от дума в цял сюжет за миналото на езика", коментира специалистът по детска литература Албена Хранова. "Колеги ми разказваха как един единадесетокласник обяснил в час по литература, че в романа "Под игото"

Който иска, да прекръсти глава 18 от "В Ганковото кафене" на "В Ганковото барче", казва тя.

"Нерядко езикът на детските книжки е с доста труден словоред и лексика, друг път е прекомерно "модернизиран" (особено в комиксите)", коментира литературоведът Бойко Пенчев. "Не ме притеснява архаичният език най-вече на българските детски класици - нищо лошо няма в това родителят да обясни на детето си някоя стара дума. В края на краищата детските книги са първото място, където детето може да научи, че светът не започва от нас."

Заедно с това всички знаем колко е важно книгите да са в крак с времето, да не звучат старомодно и да са на приемлив и достъпен за децата и техните родители език. "Книгите трябва да бъдат не просто книги, а техни приятели. Това означава да им говорят на техния език, да виждат света през техните очи и от тяхната височина, да стимулират играта", смята Албена Раленкова от издателство "Фют".

Литературата като цяло се промени много - по-сбита форма, набляга се на действието и диалога, казва детската писателка Юлия Спиридонова (сценарист и писател с над триста излъчени сценария по БНТ и с три издадени детски книги). "Вече никой не може да си позволи да пише като Балзак например. В повечето случаи новите хитове са добри „компилации" от стари любими детски книги, но в това няма нищо лошо. Добрият автор умее да разкаже старата приказка по нов начин."

е друга, нееднократно обсъждана тема. "Откакто започнах да чета детски приказки на сина си, ми направи впечатление колко насилие има в тях. Имам книжка от едно време "Български народни приказки". Почти във всяка една има неща от рода "юнакът извадил меча и заколил" или "злата мащеха искала да убие" и т.н. Всеки път се чудя как да променя приказката, така че да избегна по-неподходящите изрази", споделя един от участниците във форума bg-mammma.com. В класическите приказки като тези на Братя Грим и Шарл Перо страданията на героите не са насилие, обяснява Галина Кубратова.

Така децата тренират във въображението си страхотии, за които знаят, че няма да им се случат в реалността. Не случайно във фолклора на всички народи има страшни истории - това е начин да преживееш определени ситуации и по-късно да отличаваш фантазии от реалност. В детството си човек тренира тази граница чрез приказката - тези страшни истории го правят по-нормален, а не обратното.

Ако преди години изборът на децата се свеждаше до Ангел Каралийчев и френската версия на списание "Пиф", днес детската книга е като че ли

Според Бойко Пенчев конкуренцията би трябвало да води до повече разнообразие и по-високо качество, но невинаги е така. По негови наблюдения издателите на детски книги следват най-общо три стратегии. Първата е преиздаване на детската класика - тук борбата е кой ще предложи по-добра полиграфия на поносима цена. Втората е "прилепване" към масовата култура за деца, най-вече комикси с Том и Джери, Спайдърмен или Мики Маус, книжни "адаптации" на анимационните филми на "Уолт Дисни"... Най-плачевно е положението с комиксите, в които текстът не е редактиран и не е особено съобразен с възрастта на детето или пък се предлагат комикси, разбираеми за деца на поне 7-8 години, които обаче се продават с играчка, която е за 3-4 годишни. Най-рядко се инвестира в третата възможност - детски книги на нови, съвременни автори, направени с въображение и любов към езика, казва Пенчев.

Огромният брой детски списания в много семейства напълно са заменили книгите. Голяма част от тях са под чужди лицензи и кореспондират с детски филмчета, видеокасети, тениски и различни видове аксесоари за децата. Те обикновено внушават на момиченцата, че са феи, принцеси или модели. Докато момченцата се идентифицират със супергероите като Супермен, Спайдърмен и Батман. С най-добри продажби е списанието за момиченца от 7 до 11 години "Барби Чаровница" на "Егмонт България" с тираж 30 хил. месечно. Малко са българските списания с образователна насоченост - по сергиите могат да се видят "Арти" и "Бърборино".

Една от най-разпространените критики към пазара е, че се разчита на чуждо съдържание, като липсва българският поглед към детската среда. Съвременните българските автори са единици. "Много е важно децата да имат възможност да се докоснат до българската литература. Но тук се сблъскваме със сериозен проблем. Когато избират книга за детето, родителите се отнасят с подозрение към български автори, особено ако не са сред утвърдените класици. Жалко е, но е факт", казват от издателство "Фют". Според Албена Хранова една от причините за по-голямото доверие в чуждите автори е, че професионално те са по-ловки и опитни.

"Всъщност хората, които пишат за деца, са много, смята Юлия Спиридонова. Да не говорим след успеха на „Хари Потър" колко народ си каза: Щом една безработна майка може, и аз мога! В числото на детските автори влизат и всички майки и татковци, които разказват приказки на децата си и често си мислят, че да измисляш не е кой знае какво. Само че „домашните" приказки на Иванови съвсем не са интересни на другите деца."

При този огромен пазар

какво да чете на децата си. "За родителя, който сам от малък е бил читател, дори и да не знае нищо за дадена новоизлязла книга, ще я разгърне и дори несъзнателно ще приложи своята опитна, тренирана интуиция на читател и почти няма риск да сбърка", казва Албена Хранова. По мнение на Галина Кубратова четенето само на периодика от типа на "Принцеси" и "Барби" внушават консуматорски нагласи, като липсва моралната и емоционалната стойност на четенето. "Обаче колкото повече консумираш, толкова си по-тревожен", отбелязва тя.

"Едно дете може да има 100 кукли Барби, 100 тоалета и въпреки това да ги поглежда и хвърля, поглежда и хвърля - то няма да седне да играе с куклата Барби на майка и бебе, то няма да преживее емоция с тази кукла, защото тя е част от консуматорската култура и вън от духовната." Според психолога класическата детска приказка като тези на Андерсен и Перо е много полезна за детското развитие, защото формира едно важно психично качество - емпатия, което е основно за нормалното човешко развитие и чиято липса води до тежко деструктивно поведение. Това означава способност за съпричастност към емоциите на другия, което е базата на хуманното човешкото общество. В книжките-комикси, които представляват картинки с малки реплики, напълно липсва дълбочина на чувствата и въображението. "Нито един комикс и нито един филм не може да замести един истински, класически роман, те са само разтоварващи, истинската литература изисква напрягане на душата", смята Кубратова. Според нея това е шансът на децата, защото книгите ги правят талантливи и творчески личности.