Германия 1974

На десетите световни финали се стига до нов триумф на домакините в
турнира, който бележи началото на ерата на "тоталния футбол", въведен
от "Аякс". Холандците с блестящия Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Джони
Реп и Рони Рензенбринк в състава си демонстрират невероятна игра, като
побеждават с 4:0 Аржентина и с 2:0 Бразилия, но не успяват да
преодолеят ФРГ на финала и губят с 1:2, като отново Герд Мюлер
отбелязва победния гол за домакините. След колебливия старт в
шампионата германците стигат до крайния успех за "своята" световна
купа. На финала, водени от "Кайзер" Франц Бекенбауер, те са в
най-добрата си форма и надделяват срещу фантастичния холандски отбор. В
отбора личат още имената на вратаря Сеп Майер, Берти Фогтс, Волфганг
Оверат, Ули Хьонес, Паул Брайтнер и Мюлер.
Турнирът бележи и първите излъчвания на мачовете с цветна
картина по телевизията. Спечеленият от Бразилия завинаги трофей "Жул
Риме" е заменен с нова солидна златна статуетка на скулптура Силвио
Гацаниджа, известна като Световната купа на ФИФА. За пръв път
домакините не откриват турнира, а първият мач е между носителя на
трофея Бразилия и Югославия.
Преди това обаче ФРГ губи изненадващо в първия си мач срещу
съседите от ГДР с 0:1 пред 59 000 зрители в Хамбург. Срещата е без
значение, но въпреки това Бекенбауер свиква спешно съвещание, а след
това обяснява по телевизията причините за неуспеха. Кайзера, който е
капитан на отбора, дори е помолен от другите футболисти да поиска от
треньора Хелмут Шьон да направи промени в състава и тактиката. Мерките
явно дават резултат, защото 20 години след "Чудото от Берн", когато
Западна Германия сензационно побеждава супертима на Унгария на финала,
германците поднасят втората голяма изненада и вземат втора титла след
победа срещу считаните за фаворити холандци.
Шотландия единствена от всички участници не допуска загуба в
групата си, но въпреки това не стига до втората фаза. Рекордът за
участници в квалификациите отново е подобрен - 98 отбора. На турнира
дебютират ГДР, Хаити, Австралия и Заир, но отсъстват Унгария, Испания,
Франция и шампионът Англия, а СССР отказва да играе срещу Чили по
политически причини.
Изненадата на турнира е талантливият полски отбор, който
завършва трети, а нападателят Гжегож Лато става голмайстор на
първенството със седем попадения. В 38 мача са отбелязани общо 97 гола,
средно 2.55 гола на мач. Гол номер 900 на финалите вкарва аржентинецът
Ектор Касимиро, а най-резултатен отбор е Полша (16 попадения). Общо 1
774 022 зрители наблюдават срещите, средно по 46 685 на мача. С хеттрик
се отличават Душан Байевич (Югославия) и Анджей Шармах (Полша). След
първенството ФИФА за пръв път избира за президент неевропеец, като
бразилецът Жоао Хавеланж заменя англичанина сър Стенли Роус, избран
през 1961 година.