20 - 27 октомври 2015 г.
В галерия "Академия" ще се открие изложба на Маргарит Цанев – Марго, която включва акварелни творби, предоставени от Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", графики и скулптурни пластики, които ще бъдат дарени на музейната сбирка на НХА. Те са притежание на Асен Гицов, Любомир Савинов, Никифор Русков, Светлозар Писаров, Светослав Герджиков, Кирил Гогов.
Съдбата на Маргарит Цанев – Марго е свързана с Националната художествена академия.
Цялостна оценка за невероятния Му творчески потенциал все още няма. Енергията на Безпределното, Мъдростта на Спокойствието, ... , – на 24 години той създаде своята образна символност, своята Вселена, в която земното и Космичното, крайното и Вечното, телесното и Духовното са в Неговото библейско диалектично единство, смислово неразгадаеми. В рисунките му пространството е отворено, липсват топографските ориентири, метафорите и метаморфозите са привидно познаваеми...
... по-автентичен се разкрива в рисунките си. Многобройни рисунки с туш и перо върху най-обикновена хартия, правени по всяко време – у дома, сред приятели, на лекции, – без никакво "функционално" предназначение; създавани свободно, непринудено – както се диша, както човек пее (при радост и тъга), както се изповядва...
И тъкмо защото са създавани тъй спонтанно, те изразяват може би най-съкровеното в душевността на младежа. Крайно субективни – те са и трудно разгадаеми; почти енигматични. Едно е ясно: опасно е било, опасно е и сега да се прилагат към него стандартни мащаби. Много талантлив, той свършва в началото на своя път; може би дори преди началото. Никой не знае как щеше да се развие. Остава ни болката: когато най-много се нуждаеше от личности, българското изкуство загуби една от най-големите си надежди.
Димитър Аврамов, юли 1989
Изкуството на Маргарит Цанев има много сила и самобитност. То ни грабва и ни увлича, кара ни да преживяваме и да мислим. Ако Цанев беше жив и продължаваше да твори със същата енергия и любов, каквато виждаме тук, убеден съм, че той би бил един от най-крупните наши творци и не само наши, но би оставил следа и в цялото съвременно изобразително изкуство.
Любомир Далчев, 1979
