Подобно на отборите от Южна и Централна Америка, съставите от Африка винаги са внасяли известна екзотика и допълнителни емоции в световните футболни финали. Въпреки че не могат да се похвалят с успехите на южноамериканците, които имат три световни шампиона - Бразилия, Аржентина и Уругвай, африканските страни от десетилетия са извор на уникални таланти за големите европейски клубове и са произвели играчи като Антъни Йебоа, Джордж Уеа, Абеди Пеле, Джей Джей Окоча, Самуел Ето'о и Дидие Дрогба. Африканското присъствие става все по-силно в елитни национални първенства като английската Висша лига, италианската серия А и германската Бундеслига, а по географски причини във Франция тази тенденция е изявена изключително силно, като броят на футболистите от Черния континент вероятно надхвърля този на местните играчи, а редица титуляри във френския национален отбор са родени в Африка или в семейства на имигранти от континента.

Традиционните сили като Камерун, Мароко, Нигерия, Египет и ЮАР, както и превърналият се в сензация на шампионата през 2002 г. отбор на Сенегал ще отсъстват на тазгодишното световно първенство в Германия, но турнирът ще бъде следен с особен интерес в четири африкански страни, които за пръв път ще бъдат представени на най-големия футболен форум - Кот д'Ивоар, Того, Гана и Ангола. Разположени една до друга в западната част на картата на континента, точно под пустинята Сахара, тези страни успяха да си проправят път през квалификациите и отпразнуваха бурно историческия успех. В Того обявиха национален празник в чест на събитието, а президентът на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо подари на всеки от играчите в националния отбор вила.

Търговците не пропуснаха шанса да спечелят от вълната на ентусиазъм и заляха пазара с екипи и всякакви други мърчандайзингови продукти, особено в Ангола, чийто отбор попадна в една група с бившия си колониален господар Португалия. "При нас навсякъде ще видите деца да играят по улиците, казва Абу Джоунс от Ганайската футболна асоциация. Те виждат, че Микаел Есиен от "Челси" е мултимилионер, и искат да бъдат като него." Броят на децата, желаещи да се занимават с футбол в четирите страни, рязко е нараснал след класирането за Мондиал 2006 и ръководителите на спорта в тези страни се надяват, че успехът ще осигури повече финансови средства.

"Имахме сериозни проблеми с намирането на добри спонсори за ганайския национален отбор. Винаги сме се представяли под възможностите си на големи турнири, но сега се класирахме и компаниите се редят на опашка", казва Джоунс. Не на последно място има значение и фактът, че самото участие в турнира гарантира на националните асоциации по около 7 млн. евро от ФИФА.

За огромна част от африканските фенове обаче е почти невъзможно да присъстват на мачовете на своя отбор на турнира - както заради големите разходи, непосилни за живеещото в бедност население, така и заради необходимостта да бъдат убедени германските власти, че пътуването не е с цел емиграция, за да бъде издадена виза. Въпреки това предстоящото участие на шампионата е причина за повече оптимизъм в разкъсваните от военни и етнически конфликти финалисти - Ангола, Того и Кот д'Ивоар, като мнозина виждат в успеха възможност за преодоляване на противоречията и обединение на нациите. С особена сила това важи за Ангола, която в продължение на 27 години беше разкъсвана от гражданска война, довела до смъртта на около 1 млн. души и разрушила голяма част от инфраструктурата в страната. Подобни са настроенията в Кот д'Ивоар, която на практика е разделена на две заради цивилната война, започнала през 2002 г., а звездата на отбора Дидие Дрогба от английския шампион "Челси" се издигна до статута на национален герой и дори започна да се произвежда бира с повишено алкохолно съдържание, носеща неговото име. В Того, където стотици бяха убити и хиляди трябваше да напуснат родните си места след безредици през април миналата година, футболът също спомогна за намаляване на напрежението. Също като Ангола страната ще срещне в Германия бившия си колониален владетел Франция.

Въпреки липсата на традиции африканските финалисти на мондиала не бива да бъдат определяни предварително като аутсайдери. Отборът на Того, който пръв пристигна в Германия още миналата седмица, се представи най-добре в квалификациите и изпревари в групата Сенегал. След ранното отпадане в турнира за Купата на африканските нации в началото на годината в Египет обаче 43-годишният бивш нигерийски национал Стивън Кеши, избран за "Най-добър треньор на Африка" за 2005 г., въпреки огромните си заслуги беше заменен на поста само три месеца преди започването на първенството от 69-годишния германец Ото Пфистер, чиято кандидатура беше предпочетена пред тези на 65-годишния Екхард Краутцун и 61-годишния Бора Милутинович. Пфистер е единственият германски специалист, който ще води отбор на шампионата освен селекционера на домакините Юрген Клинсман, и има огромен опит като референт и инструктор на ФИФА и УЕФА, като според собствената му преценка е работил за около 100 национални асоциации по целия свят. Ангажирането му в Того е своебразен реванш за треньора, който класира Саудитска Арабия на световните финали през 1998 г., но беше заменен преди турнира от бразилеца Карлош Алберто Парейра заради скандал с принц Фейсал, президента на местния футболен съюз. Единствената звезда в състава на Того е нападателят Емануел Адебайор от тазгодишния финалист в Шампионската лига "Арсенал", а останалите играчи се подвизават предимно във второ- и третодивизионни отбори в Германия и Франция, като 25-годишният Ричмънд Форсън дори се състезава в шеста френска лига.

Не толкова изненадващо е участието на друга бивша френска колония - Кот д'Ивоар, родината на бившия френски национал и европейски клубен шампион с "Марсилия" през 1991 г. Базил Боли, въпреки че отборът се класира с известна доза късмет за сметка на изключително силния състав на Камерун, срещу който загуби и в двата мача. Най-големият успех досега за "слоновете" е спечелването на Купата на Африканските нации през 1992 г., като според феновете това е станало с помощта на група магьосници от предградията на столицата Абиджан, които обаче не са получили обещаните пари от тогавашния министър на спорта и са изоставили отбора. След десет години на неуспехи от правителството официално се извиниха на специалистите с паранормални способности и ги върнаха срещу премии от по 2000 долара, след което Дидие Дрогба и компания донесоха на страната първо участие на световно първенство и стигнаха до финала за Купата на Африка тази година. Въпреки изключително силните конкуренти в групата - Аржентина, Холандия и Сърбия, отборът може да поднесе изненади и в Германия. Съставът е воден от 57-годишния френски специалист Анри Мишел, който от години живее в Ливан и залага изцяло на играчи, състезаващи се в Европа. Възходът на футбола в страната започна през 2002 г. с избирането на харизматичния Жак Анума за президент на местния съюз, който в началото ангажира за треньор друг французин - Робер Нузаре. Отборът беше изграден около тогава все още неизвестния Дрогба, играещ за "Гингам", капитана Дидие Закора от "Сен Етиен" и други играчи, преминали през прочутата школа на французина Жан-Марк Гилу, създадена през 1984 г. в Абиджан, чийто продукт са две от откритията на мениджъра на "Арсенал" Арсен Венгер - Коло Туре и Емануел Ебуе. Сред звездите в сегашния състав са още Ги Демел ("Хамбургер"), Аруна Диндан ("Ланс") и Бонавентур Калу ("Пари Сен Жермен").

С интерес се очаква и представянето на футболистите на Ангола, известни с прозвището "черните самури", което е вид местна антилопа. Стадионът в Луанда се оказа непревземаема крепост дори за отбор като Нигерия по време на квалификациите, но слабото представяне на континенталния турнир в Египет беше поредното доказателство за неубедителните изяви извън границата на страната. Звездата в младия и атлетичен отбор е капитанът Фабрис Майеко, преминал през школата на португалския гранд "Бенфика", където сега играе другият титулярен нападател - Педро Мантораш. Най-голяма заслуга за успеха се приписва на треньора Луиш де Оливейра Гонсалвеш, който през 2001 г. спечели Купата на Африка с младежкия отбор, първата титла в историята на страната. Голямата част от шампионския състав сега е в групата за турнира в Германия, където съперници ще бъдат Мексико, Иран и Португалия.

Сериозен потенциал има и съставът на Гана, родината на бившия капитан на френския национален отбор Марсел Десаи, който е пълен с легионери от клубове в силни европейски първенства. Страната от години е прочута с футболните си таланти, наричани "бразилците на Африка", а сега в лицето на 60-годишния сръбски треньор Ратомир Дуйкович беше намерен и специалистът, който да изведе отбора до световно първенство. Въпреки провала за Купата на Африка тази година, местната федерация застана твърдо зад Дуйкович, бивш вратар на "Цървена звезда", "Овиедо" и националния отбор на бивша Югославия, чиято треньорска кариера премина през "Земун", "Цървена звезда" и клубове от Дубай, Венецуела, Бирма и Руанда. Въпреки че отборът в момента няма звезди от ранга на Йебоа и Абеди Пеле, а съперници в групата ще бъдат Чехия, Италия и САЩ, в Гана се надяват да повторят успехите на Камерун, Нигерия и Сенегал и да стигнат поне до втората фаза на турнира. Звездите в състава са най-скъпият африкански футболист Микаел Есиен, който миналата година премина в "Челси" срещу 38 млн. евро, Самуел Куфур от "Рома", капитанът Стефан Апиа от "Фенербахче". Отборът ще има и солидна подкрепа по трибуните в Германия, защото в Хамбург живее една от най-големите колонии на ганайски емигранти в света.