Как се гледа кон
Думата "сарач" е с арабски произход и означава седло. Сарачите са майсторите, които изработват на ръка хамута, седлото и юздата за коня, правят ги от дебела, обработена кожа.
Обикновено сарачите взимат мерки и всеки кон си има номер - размер, с който след това му се шият по поръчка необходимите за впрягане и оседлаване юзда, хамут и седло. За изработката на юздата се измерва разстоянието между устата и ушите. Ремъците опасват лицето на коня и минават покрай ушите и очите, където са и капаците за очите, а в устата се намира металната част, която е предназначена за управление на коня и е свързана с поводите.
Хамутът са кожените каиши, с които е опасано животното, за да може да се закачи за него впряга.
За всички тези неща ми разказва Лука от Панагюрище, местен животновъд е, срещаме се този път, за да ми разказва как се гледа кон, по-точно как той се грижи за кобилата си Мая.
"Налага ми се да ходя чак до Калофер да търся сарач, защото в района на Панагюрище не останаха", казва Лука, а неволята му е най-нагледното доказателство за един изчезващ занаят. Аз се вглеждам вече по-внимателно в юздата и хамута на Мая – кожата, шефовете и изработката са майсторски направени.
Лука от дълги години се занимава с животновъдство, обича си работата, а в момента в обора му, освен два коня (кобилата Мая и малкото жребче Барон), живеят още петдесетина кози, крава, двадесет и пет овце, кучета, много котки, има и дузина пернати животни – кокошки, пуйки, както и пет заека.
"Моята кобила е на девет години, балканска порода е, три пъти е раждала досега и е много кротко и умно животно", описва я кратко, но с отношение Лука. В семейната ферма отглеждат кобилата от пет години и я ползват основно за работа – впрягат я, за да пренасят товари и багаж с каруцата, да изорават градината или нивата ... случвало се е да я ползват и за погребение.
"Конете лягат, за да спят. Даже Мая през лятото се изпружваше като умряла под някоя сянка", казва Лука и се смее искрено на въпроса ми дали е вярно, че конете никога не лягат, а спят прави. Но пък я е виждал – в най-големите снегове да пощръклява и да тича, пълна с енергия.
"Кончетата живеят средно около 40 години," продължава Лука, обяснява, че продължителността на живота им много зависи от това как се гледат и дали се хранят добре, не трябва да се преуморяват от работа, редно е да се лекува, да се оставя да пасе свободно ... Кобилата трепва при всяко изщракване на фотоапарата и подръпва нервно каруцата.
"П-ъ-ъ-ъ-р" подвиква стопанинът и Мая спира послушно. Можела сама да си намери пътя за вкъщи, дори на голямо разстояние, стига веднъж да е минала оттам. Често я оставят свободно да пасе на поляната до обора. Когато са с по-малкото конче Барон, се е случвало докато тичат свободно из гората, да излязат и на пътя или да влязат в някой чужд двор, за да похапнат от кората на овошките или да опасат някое цвете, затова повечето време Мая е вързана с "върток" - въже с две халки, които са закачени така, че да не се оплете въжето. "Завчера беше влязла в църквата и затова по-често я връзвам," разказва Лука и я хваща за юздите, за да й помогне да изтегли каруцата нагоре по пътя през гората.
"Храни се основно на паша, даже и през зимата си изравя снега с копито и си изнамира прясна трева", обяснява Лука, питам го за храненето на животното, а той пояснява, че й дава вечер фураж и слама, но това се случва най-вече през зимата, когато няма прясна паша. На поляната, където обикновено Мая пасе, слага и една бучка със сол, за да ближе – при работа и яздене, конят се изпотява и с потта си изхвърля сол и минерали, които след това има нужда да набави, затова му се слага бучката сол. А също и "топлик" му се оставя – това е дъждовна вода, престояла, за да "не се пресече животното, особено ако е запотено от работа".
През зимния период Мая изяжда по 4 – 5 килограма фураж на едно ядене. "Не правя грашено – това е смляно сено с вода и фураж", подчертава Лука, но иначе други хора така си хранели конете. Разбирам, че Мая обича да хапва ябълки, круши, цвекло, а ако се приближа до нея с хляб в джоба и й давам на малки залци, ще станем приятели.
Конете боледуват обикновено от настинки, а също от пневмонии. Когато мъжките коне хапнат повече слама и след това пият вода, може да се "запушат" – подува им се коремът, а това понякога води дори до смърт. В такива моменти, за да се спаси животното, обяснява Лука, трябва да се масажира корема с прът, като е важно да е в посока от гърдите надолу, за да се активизират червата. Интересно, но този проблем го нямат женските коне. "Затова винаги препоръчвам да се купуват кобили, защото те не страдат от това запушване, по-лесно се гледат и са по-кротки".
Продължаваме да си говорим за грижите за Мая, а едно от децата ми без да разберем се е качило на гърба й и определено се чувства добре там, кобилката също няма нищо против това. Лука ме успокоява, че като цяло е добра и предупреждава, ако е притеснена и недоволна – ако свие ушите, това е знак да не я закачаш.
Лука подковава веднъж годишно кобилата си, обичайно това става около Нова година, не претоварва Мая прекалено много с работа и така копитата й не се износват често...Лука трябва вече да тръгва, чакат го и другите животни в обора, но историята за спокойната и блага кобила Мая не свършва тук.
"Ще ви я оставя да я гледате, така ще разберете най-добре как се гледа кон", усмихва се ведро Лука и махва с ръка за довиждане. А ние с децата оставаме щастливо озадачени и тръпнем в очакване, защото Лука ни е съсед и знаем, че не се шегува.
Тази история е част от поредицата на "Дневник" "Предай нататък", в която събираме примери за уменията и знанията за важните неща, които си струва да съхраним.
