От тогава Волен Сидеров няколко пъти си осигурява място в новините с хулиганства и буйни прояви. Умишлени или поради липса на контрол, скандалите му работят в негова полза - привличат интерес, получава медийно покритие, твърдите привърженици на "Атака" харесват такива демонстрации. 

Затова и Сидеров се активизира около избори. Преди две седмици предизвика скандал в магазин на улица "Г.С.Раковска" в столицата, а днес се върна там първо, за да лепи по прозорците на НАТФИЗ плакати срещу дрогата (отбелязахме това в рубриката "Предозиране"), а след това заедно с отряда си е нахлул в сградата на театралната академия (в "Предозиране 2"). 

В противен случай набира енергия от полученото внимание". Този туит от лятото на 2013 година на @forissima обобщава идеално ситуацията и сега. 

И докато депутатският имунитет пази Сидеров от арест и още повече медийно внимание след него, а политиците влизат в играта му, смислената реакция може да бъде на медиите и гражданите - като пестеливо или никак отбелязват ПР акциите му и всички ги подминават с пренебрежение. Тогава и ефектът им ще се смали до аудиторията на партийната телевизия "Алфа". 

И преди този въпрос е поставян, но не с такава интензивност, тъй като сега проблемът придоби гротескни измерения. Сега отговорът ехти по площадите вече две седмици и той е – да, Волен е болен! Нека видим какво произтича от тази констатация на една съществена част от българите.

Преди всичко, ако един човек е болен от психично разстройство и е депутат със съответната наказателна неотговорност произтичаща от депутатския му имунитет, то той представлява сериозна опасност не само за себе си и околните, но и за сигурността на държавата. Напоследък видяхме, че въпросният субект влиза въоръжен на заседания на парламента. Нека сега си представим един зловещ сценарий, който обаче, би бил напълно реалистичен,

Какво би станало, ако изведнъж, по силата на някакви болестни подбуди този човек вземе и застреля, да речем, председателя на парламентарната група на БСП, който е и председател на ПЕС? Това ще предизвика такова сериозно сътресение в национален и международен план, че и малкото останали доверчиви инвеститори ще избягат панически от тук. Защото, ако Волен е болен, това означава, че е и в състояние да не разбира свойството и значението на извършеното от него, както и ръководи постъпките си, т.е. той е невменяем за момента на деянието, както би се произнесъл евентуалния съд, който ще го настани за задължително лечение в някой институция.

Съдбата на Волен по-нататък няма да е интересна, нито за нас нито за неговите симпатизанти, които едва ли ще му идват на свиждане в разрешените за това дни. Само че, поразията ще е огромна – ще сме свидетели на убийство в парламента и то на един от най-известните българи, които получиха недвусмислена подкрепа от втората по големина партия в Европейския парламент...

Някой ще възрази – Волен няма да вземе да застреля председателя на БСП защото... защото какво? Защото са един срещу друг? Или защото единият е зависим от другия и кой от кого? Е да, но в психиатрията се знае, че при наличие на болестни мотиви нормалната логика на поведение и разсъждения е невалидна. Просто човек се подчинява на вътрешни гласове или волеви импулси срещу които не може да се съпротивява и извършва действия в ущърб на себе си и околните. Това е поведението на болния човек.

Следователно, ако приемем, че Волен е болен, то той поради особената рискова ситуация в която се намира всеки ден, става потенциално опасен за всеки, а какво остава за важни политически лица. Всеки психиатър знае, че този тип пациенти имат склонност към фиксации към известни политически фигури. В такива случаи, се предприема най-резонното превантивно действие, а именно разкриване на процедура за психиатрично освидетелстване което е подробно разписано в Закона за здравето. Това може да стане по надлежния ред с искане до Главния прокурор, който да постанови процедурата и т.н.

Да продължим нататък. Това очевидно няма да стане. Нито главния прокурор, нито който и да е ще пристъпи към такъв драстичен акт, който би бил прецедент в нашата политическа история. Щом е така, тогава какво да се прави?

(Имаше такива професионални изказвания напоследък, пък и народът ясно е казал, не е луд този който яде зелника, а този който му го дава). Очевидно всички знаят тази публична тайна – Волен може да е всичко - долен, недоволен, подмолен - но не и болен. Хората по площадите много добре знаят, че не става дума за обикновен нещастник страдащ от своята психоза и нуждаещ се от квалифицирана помощ. Наистина ЗНАЯТ!

Е тогава, защо са тези скандирания? Какво всъщност казват тези хора чрез своите плакати пред камерите на медиите?

Целият български народ е наясно, че става въпрос за театър, който се разиграва много умело с определени цели от определени среди. Говори се, че Волен е продукт на руските тайни служби. Има много белези това да е така. Целият имидж на този човек, цялата му кариера на "политик" се изгражда търпеливо и умело, с много средства с неясен произход, последователно през годините, така че да достигне до парламентарната трибуна и оттам да произнесе някакви послания. Планът Сидеров, който има за цел България да се върне във времето преди 1989 г.

Като психиатър съм писал многократно за проблема на така наречената психиатрична стигма. Според едно определение стигмата, белязването, дамгосването на дадено лице с печата на болестта или различието е опит на обществото да се предпази от явления, които биха нарушили неговия интегритет.

Изолацията на индивида чрез поставянето на етикет - било то табела, че е болен от проказа, било шапка със звънчета е средновековна практика, но тя има своите измерения и в модерните времена. Луд е този, който нарушава правилата, който е скандал, който не се вмества в общоприетата конвенция за съвместно живеене. Затова Волен е "болен", "луд", " за четвърти километър" и пр. Тоест, той не е един от нас, той е "друг", трябва да се изолира, поне вербално.

Това е гласът на улицата, който е особено информативен в такива случаи. Реакциите на хората на улицата представляват както съзнателно поведение така и колективни подсъзнателни защити, които включват и тази стигматизация. С други думи, Волен не е болен, а е нещо много по-опасно. Той е

Той е заплахата, че крехката ни демокрация може да се взриви и изроди в нещо небивало.

За съжаление, този глас не се чува от хората, които са потенциално застрашени от Волен – тези, с които той ежедневно общува. Те са спокойни и не реагират така, както биха реагирали ако някой наистина психично болен човек тръгне въоръжен да влиза в парламента. Тяхното спокойствие обаче ни показва на какво са способни в своите най-интимни представи и кой е изразителят на възмездието за тяхното накърнено самовлюбено его. Той е същият за когото Бердяев възкликва през двадесетте години на миналия век – нов антропологичен тип с кожена тужурка и свиреп вид.

Има и още една колективна защита от страна на нормалните хора на улицата. Това е присмехът. Присмехът е бил невъзможен през 1917 г., нито през 1944 г. не беше уместен през 1990 г. и още по-малко през 1997 г. Сега сме в новото хилядолетие. Има нови хора на улицата. Те се смеят и забавляват за ужас на монстърите от миналото. Те са гаранцията, че кошмарите няма да се върнат. Поне не тези с които ние от старото поколение сме свикнали.