Интересът към проблемите на здравеопазването през последните месеци е непрекъснат. Преобладава критичният патос. Предложенията за усъвършенстване обаче не са достатъчно последователни и ясни. Пренебрегва се опитът - и теоретическият, и практическият - на развитите страни. Икономиката на здравния сектор и в САЩ, и в европейските страни разполага с редица важни и доказани обобщения, които у нас се отминават или не се познават. Известно е, че финансовата организация на здравните услуги е значително по-трудна поради особеностите на сектора. Ще посочим тези от тях, които се считат учебникарски истини.

Първо, съществува общо съгласие, че

Това е така, защото не може да има истинска конкуренция между тези, които предлагат здравни услуги. Причините са много, но ще посочим най-известната -търсенето на медицински услуги е нееластично. Това означава, че то не е доброволно, а се диктува от здравословното състояние на човека. Има, разбира се, изключения, но те не са определящи (например козметичната хирургия). В същото време по-голямата част от човечеството отдавна е направило своя цивилизационен избор и е приело, че правото да се живее не може да бъде отказано на никого. То зависи от медицинските блага и достъпът до тях не може да се отказва.

Опитът е установил, че пазарните сили и дисциплиниращата сила на конкуренцията не са действащи в сферата на здравните услуги, защото потребителите на тези услуги не могат да бъдат информирани по начина, познат при покупката например на храна, автомобили, дрехи или други подобни. Здравната услуга се отделя от останалия стоков свят и защото е хетерогенна.

При тези условия участието на държавата при финансиране на здравеопазването е всеобщо прието. Може да се разсъждава по начините и формите на това участие, защото пак опитът е определил, че

за намиране на ефективен начин за финансиране на все по-скъпо струващите медицински услуги. Наивни са обаче очакванията, че проблемите ще се решат чрез приватизация на болниците или ако законово се уредят не една, а няколко здравни каси и частните здравноосигурителни компании са равноправни партньори при използване на здравните вноски.

Втората особеност на здравните услуги, в голяма степен свързана с първата,

е в това, че тези, които ги ползват, плащат нисък процент от тяхната стойност поради наличието на принципа за застраховане, осигуряване или бюджетно финансиране. И в трите случая има трета страна, която плаща основната част от стойността на здравните услуги. Това може да е само държавният бюджет (например Великобритания), застрахователни компании и бюджетът (САЩ), осигурителни каси и държавен бюджет (някои европейски страни). Тази особеност - че не прекият потребител на услугата плаща нейната стойност, стимулира допълнително постоянното нарастване на търсенето на медицински услуги. Във всички страни се полагат усилия да се ограничи тази тенденция, която на практика се проявява или като нарастване на задълженията на болниците, както е у нас, или в натрупване на задължения в осигурителните каси и фондове.

При тези условия, за да се постигне качество на медицинските услуги при поносими за обществото разходи, е от значение

и отделните елементи да се обвържат по подходящ начин. В този смисъл предложената за обсъждане стратегия за развитие на сектора за периода 2007 - 2012 г. предлага някакво решение. Предвиждат се изменения в основните и най-критикувани съставни части на установената система.

Предлаганите изменения в организацията на отношенията с личните лекари изглеждат разумни, но по наша оценка ще бъде трудно да се приложат.

В раздела за болниците налагащото се преструктуриране се предлага да се извърши чрез концесиониране и приватизация. Както вече се посочи в началото, проблемите на здравеопазването са от друг характер и няма да се решат чрез приватизация, а още по-малко - чрез концесии. Странна е тази идея за концесии, защото болниците и така наречените консултативни медицински центрове са търговски дружества. Не е известно досега концесията да се използва при действия по имущество на търговски дружества. Опитът на развитите страни, а и опитът на нашата страна до 1944 г. показват, че концесията се прилага за определен вид държавна собственост, когато има потребност тя да се вкара в стопански оборот и това не може да стане чрез познатите форми за приватизация. Обикновено това се отнася за вид собственост, която е неуместно да престане да бъде държавна, като например подземни богатства, ефир, пътища, води, гори и други подобни.

Идеите за доплащане от пациентите при ползване на болнична помощ не са новост. Такава практика има в някои страни и тази форма за финансиране може да се проучи, но преди това трябва да се реши въпросът за цената на предлаганите от болниците дейности.

участващи страни. За предпочитане е да се направи опит за въвеждане на оценки чрез принципа за т.нар. диагностично свързани групи. Това е метод, предложен от учени от Йейлския университет в САЩ през 70-те години. Приложен е за пръв път през 1983 г. в системата на "Медикеър" (Medicare hospital insurance Trust fund). Необходими са били около четири години, за да се въведе този принцип за оценяване на предлаганите от болниците услуги, които се заплащат по програмата "Медикеър". Според този метод болниците получават определено фиксирано плащане, основаващо се на диагнозата на пациента, възрастта и вида на хирургическата намеса, независимо от фактически направените разходи за този пациент. Според повечето изследователи методът не е съвършен, но все пак дава по-реална оценка на медицинските услуги. Това дава надежда, че така може да се постигне необходимото ограничаване на нарастването на разходите и стойността на медицинските услуги, предлагани от болниците. Трябва да се има предвид, че посоченият метод за оценяване на предлаганите медицински услуги не може да се въведе бързо. През следващата година при тези условия трябва да се разчита основно на организационните подобрения, предвидени в стратегията.

и да оцени кои болници могат и трябва да се развиват и кои да се закрият. Въпреки че по закон от 2000 г. у нас болниците са търговски дружества (решение, което трудно може да се разбере, ако се съпостави с опита на развитите страни), да се изчаква конкуренцията и пазарът да решат кой ще остане и кой ще се ликвидира означава гигантско разпиляване на ресурси и време. Вярно е, че т.нар. преструктуриране (т.е. закриване) на болници е неприятно и трудно занимание за когото и да било и затова не се прави, а не защото отдавна не е ясно, че 300 болници не биха могли да работят нормално.

Една от идеите за рационализиране на здравния сектор се поднася от тези, които измислиха превръщането на болниците и поликлиниките в търговски дружества. Предлага се не само здравната каса, но и частните застрахователни и осигурителни дружества да получават вноски за здравно осигуряване и да плащат медицински услуги. Гражданите ще избират и така ще се подобри общата система. По наша оценка резултатите от подобна промяна няма да бъдат добри, защото проблемите няма да се решат, а дори ще настъпи по-голямо объркване.

*Христина Вучева беше министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова. Преподавател е в УНСС