В поредицата статии в "Дневник" във връзка с предстоящия избор на нов ректор на Софийския университет, зародена от 13 искания на група преподаватели в университета, се появи нова статия, която не е от преподавател в университета, а от общественик, запознат със съвременната наука за университетско управление. От тази база авторът (Юлиян Попов - бел. ред.) предлага пет необходими стъпки на новия ректор.

Това, което авторът пропуска да отбележи, е, че новият ректор ще се натъкне на неадекватност на целия модел на управление на висшето образование в България, залегнал в Закона за висшето образование от 1995 г. Залегналото в закона затворено самоуправление на българските ВУЗ-ове е предпоставка те да служат на себе си, а не на обществото. Такъв модел на университетско управление няма по света. За съвременните университети е характерно публично управление чрез представители на държавата, обществеността и бизнеса.

Ако желае да следва предлаганите стъпки, новият ректор ще се натъкне едновременно на законови препятствия и на решителна съпротива от страна на университетската общност. Законовият модел в България е обусловил статукво, чието запазване е от жизнен интерес за академичните и административните състави.

Извършвайки "пълен финансов и управленски одит" новият ректор ще разбере, че всякакво преструктуриране на бюджета ще изисква неизпълними управленски решения като например закриване на звена и съкращения. Въвеждането на "система на прозрачни разходни центрове" няма да бъде "разбрано и възприето от всички в университетската общност".

И да се намерят възможности за привличане на елитни студенти тяхното реализиране ще срещне съпротива, ако се нарушава статуквото, определено от законово въведената затвореност и липса на мобилност. Законовата база не предполага външна конкуренция – за всяка позиция се предпочита вътрешният кандидат, ръководството трябва да произлиза от вътрешната общност.  Излизане "на сцената на глобалната конкуренция на образователни и изследователски технологии" със стари играчи не става.

Институционалната култура и поведение не могат да се променят без промяна на институционалната законова рамка. Това е, с което трябва  да се започне, за да влезе наново Софийският университет между най-добрите балкански университети. Разбира се, добре би било новият ректор да разбира смисъла и необходимостта от "петте стъпки". Но такъв човек трябва да бъде и министърът на науката и образованието. Време е спешно на дневен ред да се постави въпросът за нов закон за висшето образование в България. С помощта на европейски експерти трябва да се изработи научно обоснован проект. Трябва да се организира сериозна разяснителна кампания, за да може политическият елит да го разбере и възприеме.

В този смисъл би могло да бъдат коментирани и 13-те искания на групата университетски преподаватели. В предлаганите "стратегически инициативи" трябва ясно да се посочи необходимостта от нова законова рамка и че новото ръководство и елитната университетска общност трябва да станат инициатори в национален мащаб за спешното изработване и приемане на нов закон за висшето образование в България.