- Когато е открито пристанището, надали някой е можел да си представи какво ще представлява то днес. За времето си това е било смел проект, доразвит през 1974 г., с построяването на пристанище Варна-запад. В момента Варна е най-голямото пристанище в България. След влизането на България в Европейския съюз Варна ще стане един от важните логистични центрове в ЕС в много голяма конкуренция с другите големи пристанища в Черно море - Констанца и Бургас.

- Център, в който се определят направленията на стоките, къде ще отидат, с какъв вид транспорт. При избора на транспортна схема винаги се избира най-бързата и най-евтината.

- Географската даденост. Варна разполага с 30 км канал и езеро. Това са вътрешни водоеми, които не са изложени на морските ветрове и бури. Затова те могат да станат в бъдеще много мощна индустриална зона по подобие на района между Шанхай и Нинг бо, където е съсредоточена най-силната част от икономиката на Китай. Пристанището има връзка с вътрешната пътна инфраструктура. Има жп линия, летище, две автомагистрали - "Хемус" и "Черно море", фериботна връзка и пристанище. Най-късото разстояние между Черно море и Дунав не е Констанца, а релацията Силистра - Варна. Така че линията Варна - Русе и Варна - Силистра е от изключителна важност като сегмент за развитието на паневропейския коридор 7. По тази релация очаквам изключително много транзитни товари за Средна Европа, които след няколко години ще бъдат много важна връзка на коридор 7 със страните от ТРАСЕКА.

- В момента се съгласува, очакваме всеки момент да бъде подписан. Документът е парафиран от всички министерства с изключение на МОСВ.

- Засега това не е от съществена важност. Основното е да има генерален план и да бъдат резервирани свободни територии, които при наличието на бизнес инициатива - независимо дали частна или държавна, да бъдат усвоени възможно най-бързо. В България обаче страдаме от две неща. Първо - нямаме готови планове. Второ - нямаме резервирани територии, а пристанищата са изключително важна инфраструктура.

Де факто с приемането на генералния план държавата трябва да определи територии, върху които приоритетно да се развива пристанищна дейност. Така е по целия свят. В Бремен например теренът за контейнерния терминал, който беше построен преди година, е резервиран като територия още в началото на 70-те години на миналия век.

- Контейнерният терминал, който трябва да замени сегашния на Варна-изток, който е в центъра на града и няма накъде да бъде развиван. Площадката, върху която сега е разположен контейнерният терминал, е изключително малка. Тя не е достатъчна, за да поеме дори сегашния трафик. Още повече че на Варна-изток не можем да направим инвестиция за техническо обновяване. Кеят е строен преди 100 години и днес е невъзможно да издържи съвременен голям кран. Имаме предложение контейнерния терминал да се изтегли навътре във Варненското езеро по северния бряг. Отдавна трябваше да сме започнали да строим.

Вторият важен терминал е зърненият. Дори и в най-тежките си години България е произвеждала зърно за износ, като в най-добрите години сме стигали до 3-4 млн. тона зърно за износ. Не може пристанище, през което минават 1.5 до 3 млн. тона зърно да не разполага със съвременни силози. В момента Варна е сред малкото пристанища, които обработват такъв голям тонаж и нямат силоз. От огромно значение е и разширението на площадката на контейнерния терминал на Варна-запад.

Контейнерите са бъдещето на пристанище Варна и в близките 5-10 години тук ще бъдат обработвани огромен брой контейнери, включително и транзитни, а това може да стане само при наличието на добра инфраструктура. Ако няма такава, никой няма да дойде при нас.

Достатъчно е на първо време държавата чрез сега съществуващите структури да даде зелена улица, за да стартират строежите. В момента във Варна работят 16 линейни контейнерни оператора. Практически това са всички световни компании. Аз лично очаквам в близките години бум на контейнерите в Черно море, а пристанищата в Иличовск и Констанца няма да бъдат достатъчни за поемане на трафика. Именно затова Варна съвсем скоро ще се превърне в много важна точка от логистиката на контейнерния трафик в Черно море.

- Около 100 хил. TEU (единица за малък 20-футов контейнер). През миналата година бяха 96 хил. TEU. За първото четиримесечие имаме 12 процента увеличение на контейнерите спрямо същия период на миналата година. Световна тенденция е да намалява всички видове товари с изключение на контейнерите. Всичко се контейнеризира, включително и традиционни насипни товари като оловен и меден концентрат. Очаквам в близките 15 години почти половината от трафика на порт Варна да бъде в контейнери.

-- През 2005 г. обработихме около 400 хил. т транзитни товари. От края на миналата година работим с "Бритиш петролиум" за транзитиране на тяхно оборудване за страните от Каспийския регион през Варна. Имаме тригодишен договор и само до декември ще обработим около 80 техни кораба. Покрай транзита на "Бритиш петролиум" все повече и повече се натоварва фериботният комплекс. Очаквам и доста транзитни товари да се появят в близко бъдеще от и за Сърбия.

За съжаление изоставаме в инфраструктурните проекти. Пристанище Варна, особено Варна-изток в този си вид отдавна е надхвърлил върховото си натоварване. До края на годината ще направим много сериозна инвестиция в контейнерния терминал на Варна-запад и ще въведем в експлоатация софтуер за електронна обработка на контейнери. Ще бъде изграден и център за проверка на контейнери. в него ще се проверяват всички животински продукти.

- Тя позволява да се следи онлайн движението на всички контейнери на терминала. Документооборотът също ще бъде следен онлайн. Засега електронната обработка на документи ще бъде само за контейнерите, тъй като техният товарооборот е изключително тежък. Един контейнер има същите документи както един 35-хил. кораб, натоварен с захар. Ако на един кораб има няколко хиляди контейнера за всеки от тях има отделни документи и оттам идва големият документооборот.

- Предстои да купим няколко мотокара и правим всичко възможно, за да закупим и втори мобилен кран. Той е на стойност около 5 млн. лв. Освен този, който планираме да купим, на пристанището са му необходими още пет такива крана за Варна-запад. Единият да обработва фосфорит - апатит и меден концентрат, вторият - въглища, третият - генерални товари, и последните два - контейнери. Досега сме закупили два нови влекача за 450 хил. лв., нов рич стакер за 800 хил. лв., кофъчен товарач за 650 хил. лв. и друга техника за около 700 хил. лв.

- Разбира се, но всичко зависи от това както ще се случи с проекта за новия терминал. Инвестицията в плаващи кранове е много голяма и единствената, която може да вдигне производителността на пристанище Варна-изток. Ако строителството на нов терминал започне в най-скоро време, тази инвестиция ще се отложи. В противен случай ще стане належаща.

- Според една световна статистика преминаването на 400 контейнера осигурява заплатата на един човек на територията на пристанището, пет души около него и достига до над 50 души на територията на цялата страна. Затова контейнерите са изключително важен товар за икономиката на всяка държава. Колкото повече контейнери минават през пристанище Варна, толкова повече работни места ще има. В пристанище Варна работят 1680 души. Като добавим служителите на "Пристанищна администрация", на "Морска администрация", митница, държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", транспортна болница, логистиката в БМФ, частните агенции, спедитори, брокери и др., всеки може да си направи сметка. Магнитните пропуски, които "Пристанище Варна" е издало на хора, които го посещават по служба, са над 7 хил.