Сега тук по-запознатите с физическата география на България ще се изсмеят ехидно, но ние държим да сме откровени с читателите докрай. Та – по някаква не съвсем ясна причина докато пътуваме по маршрута Кърджали – Ивайловград (през Момчилград и Крумовград) се заблуждаваме жестоко, че се намираме вече в Сакар. По-късно ще изясним донякъде причината и тя е, че на външен вид Източните Родопи, през които всъщност цепим, наистина силно напомнят на най-малката от големите български планини. Става въпрос за червеникава почва осеяна с мраморни скали, хълмове с храсти и редки горички. И малко след като сме открили причината ще си дадем сметка, че независимо дали човек идва от София и Пловдив или пък от Варна и Бургас, той неминуемо ще се сблъска с точно такъв ландшафт (понеже от изток вече наистина ще мине през Сакар).

В Ивайловград се срещаме се с Ана Каракехайова, която заедно със съпруга си, Йордан, прави сусамов тахан. Бизнесът и работилницата са наследствени – двамата са

Местните хора не знаят коя е улица "Витоша", но още втория човек, когото питаме за таханджиите ни упътва. Защото това е единствената работилница в общината и тя се намира в двора на дома им. Разполагат със старинна пещ, в която изсушават сусама, и най-важното – огромна мелница, в която го превръщат на паста. Не, всъщност най-важното е самият сусам, тъй като те обръщат специално внимание на суровината – работят само с местни производители, познават ги, знаят произхода на всяко зрънце. "Ти виждал ли си сусам? Да де, ама самото растение виждал ли си?"

Сусамът представлява едни малки капризни шушулки, които не узряват целите наведнъж. Освен това, ако се оберат по-рано не могат да се изсушат, ако се оберат пък по-късно има голяма вероятност да са се отворили и да са изсипали зрънцата за храна на пиленцата и мравчиците. Като добавим и задължителното ръчно прибиране (внимание – със сърп), операцията става почти с трудността на мозъчна. След като бъдат обрани шушулките трябва да се изсушат и само да се обърнат, за да изпада съдържанието им. От тук нататък следва киснене в саламура, печене и мелене. След като бъде смлян, таханът се превръща в познатата паста. Научаваме, че сусамът е традиционна местна култура и, че до неотдавна от него в района са правели

а само в Ивайловград е имало десетина работилници (наричали се яхнаджии).

В тази работилница е тихо и спокойно – намерили сме ги в период на затишие. "През зимата работим най-много... Ами защото го берем на есен." Периодът от засаждането на сусама до момента, в който е готов да се превърне в тахан е над половин година.

Ана и Йордан си гледат собствен, но когато свърши и се наложи да взимат от колеги производители, държат на две неща. Едно – сусамът да е местно производство (а не да кажем пакистанско). Две – да могат да се доверят на хората (че не използват торове, например). "Искаме да е максимално полезен. Той таханът е много полезен." От дългия списък с полезни качества на тахана, за които научаваме едно привлича рязко вниманието ни: "Действа

особено в случаите на системни алкохолни натоварвания." Купуваме си по един буркан и се уговаряме следващия път да си поръчаме доставка направо от София. Ана казва, че няма проблем да изпрати буркани с куриерски услуги.

Преди да си тръгнем питаме няколко неща – от колко време се занимават, има ли кой да продължи този наследствен бизнес и къде е пътят за Бургас. Разбираме, че се занимават активно от около 12 години. "Ще видим, може и да има. Синът ни може да поеме занаята. А пътя за Бургас ще го намерите, има табели."