100% вълна

"Дневник" публикува отново историята за работилницата за вълна в странджанското село Звездец от сборника за хора, места и занаяти "Тезгях" (по проект на "Горичка"). Тя става част от рубриката ни в "Зелен Дневник" – "Предай нататък" като своеобразен пътеводител на важните неща, умения и знания, които си струва да съхраним.
Село Звездец е разположено в сърцето на планината на 20 км от Малко Търново. Багренето на вълна и прежда с естествени растителни багрила и плетивата са част от културното наследство в района.
Донка Костадинова (33 г.) е индолог, майка на две деца, преподавател по английски език в Бургас. Член е на гражданско сдружение "Златно руно", село Звездец, и движи нещата, свързани с търговията и комуникацията. Проектът, финансиран от Глобален екологичен фонд, е инициатива на Елика Чаунова, биолог в БАН. Активни участници в проекта са "младите баби" Бърза, Керка, Мара, Мария, Радка, Янка, както и четиригодишната Клементина. Привличат и доброволци и продават изработките си по галерии, панаири и фестивали.

Донка е единствената, която се занимава с билките и багренето, а бабите с желание вършат другата, най-тежката работа, свързана с паренето и миенето на вълната,
чепкането и дараченето
"Правя го, защото съм отраснала в гората", казва Донка в отговор на въпроса защо се е посветила на билки и вълна в Странджа. Майка й е била пчеларка, а баща й работел по пътищата на Странджа и до шестгодишна възраст е живяла сама с тях в къщичка в гората. "Въпреки че работя в Бургас, завършила съм индология и пътувам по света, аз съм си горско чедо."
По думите на Донка проектът е прекрасна идея за развитие на селото и съхранява традицията. Вълната се изкупува от местните овчари, пари се, пере се, суши се, чепка се, преде се, багри се с растителни багрила, пак се суши. Понякога се багри няколко пъти, особено за черно и червено, които са най-трудните цветове. След това се плете, тъче на малки станчета или се дарачи и предлага на галерии за филц. Изработват се плетива, плъстени и малки изделия и тъкани. Донка смята, че работилницата е уникална за България, и е намерила подобни единствено в Англия и САЩ.

Траките (за които в брошурата се казва, че са майстори на багрите) вярвали, че
всяко растение има дух и определена сила
Те имали три свещени цвята – черно, бяло и червено. Черното – символ на плодородието, на земята и майчината утроба, бялото е цветът на траура и новото раждане, а червеният цвят е на богинята майка. Червеното багрило "крап" се получава от корените на броша. Според Херодот траките навивали около краката си ивици от червен плат. Магическите сили на броша се свързват и с неговите лечебни свойства за хора и животни. За жълто и зелено основно използват тетра, бръшлян и лозови листа, а червено може да се получава и от мак, но за килограм вълна са необходими седем килограма мак.

В работилницата днес използват билки, които не са защитени. Зелениката например оцветява, но употребата й е забранена, тя е свещено растение за Странджа. Донка казва, че ако билките се берат след Еньовден, трябва да се сложи двойно количество, за да се извлече необходимият цвят. Ентусиазмът и енергията карат жените от "Златното руно" всеки ден да се събират да говорят, пеят, хапват и да "пипат" вълна.
"Аз не само имам овце
но съм родена от овчар
а може и да съм правена някъде в овчарска колиба", обяснява със закачливо изражение баба Мария. "Всичко, което се получава от вълна, ми е приятно", посочва красива лилава черга, която е изтъкала като малка.
"Помагаме на прохождането на този проект. То е като с малките деца – бабите помагат, докато децата тръгнат", казва една друга баба, докато преде, а друга пее странджанска песен.
0886767557, Донка Костадинова. Работилница за вълна "Странджа" е и във фейсбук.