Предлаганият от здравното министерство данък върху вредните храни ще навреди на един от най-важните сектори на икономиката - хранителната индустрия, и в същото време няма да генерира очакваните позитивни ефекти. Това обявиха в съобщение до медиите от Сдружението за модерна търговия, което обединява 11 от най-големите търговски вериги на българския пазар.

От организацията мотивират позицията си с това, че от въвеждането на подобен данък

Както показват и анализите на инициаторите на предложението, новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица хранителни продукти, които са част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност. И тъй като техните приходи ще останат непроменени, е нормално те да потърсят тези храни на по-ниски цени. Това означава, че ще купуват от производители в "сивия" сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%. Логичният ефект ще е по-малко приходи за хазната, обясняват от организацията.

Дават пример с Унгария, която е сред малкото, въвели подобен данък. Според проучване на PricewaterhouseCoopers, облагането на определени храни е довело до "посивяване" на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25.6 млн. евро. Не се посочва за какъв период са тези данни.

Данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите, като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика, е друг аргумент на сдружението. В този смисъл той влошава бизнес средата и ще има вредни последици върху инвестиционната активност, което ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет.

Допълнителен негативен ефект според веригите ще бъде закриването на работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия. В този смисъл новият данък ще бъде пореден удар върху работещите "на светло" български производители.

Данъкът е труден за администриране. Това ще увеличи значително разходите в държавния бюджет и ще стимулира корупцията, посочват оттам.

Според организацията

Опитът в държави, въвели подобно данъчно облагане, показва, че то е неуспешно, не е довело до очакваните резултати не само от фискална, но и от здравословна гледна точка. Например в Дания такъв данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г., тъй като очакваните резултати не са били постигнати. Освен че потребителите не са променили хранителните си навици, ръстът на цените на базови продукти като маргарин и масло е довел до поскъпването на много други стоки, в чието производство те се влагат.

Проектът за "Данък за общественото здраве" е поредният пример за опит за законодателни промени без обществен дебат, в които липсват ясни критерии и оценка на въздействието. Например механизмите за определяне на това кои храни са "вредни" са неясни и непрозрачни, допълват от организацията.

Отделен въпрос е как хранителен продукт, който отговаря на българските и европейските стандарти, може да бъде определян като "вреден" и да бъде облаган с допълнителни налози. "Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините у нас не се продават "вредни храни" и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните", убедени са в организацията на веригите.

Освен това стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетиране, всеки потребител разполага с цялата информация за състава на даден продукт и може сам да прецени дали да го закупи или не.

На заден план остава важната тема за конкуренцията в здравното осигуряване. Докато там има монопол на една здравна каса, не можем да очакваме ефективно използване на разходите за здраве – парите винаги ще са недостатъчни, а здравната услуга ще е с лошо качество.

Във връзка с предложението за въвеждане на новия данък изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заявява, че не допълнителното данъчно облагане, а информираният избор ще помогне за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. Затова според него са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват.