Проектозаконът за потребителския кредит, който миналия четвъртък беше приет на първо четене, в основната си част представлява буквален превод на едноименната европейска директива от 1987 г. Това е добре по няколко причини :

- като приемем закона, ще можем да прибавим една червена точка в тетрадката си на влошил успеха си напоследък брюкселски ученик

- и, което е по-важно, българите най-сетне ще могат да оценяват предлаганите им потребителски кредити на основата на ясни и обективни критерии .

Неприятното в случая е, че годината е 2006, а никой държавен орган не може да даде разумно обяснение защо законът се приема едва сега. От поне 5-6 години в България има пазар на потребителски кредити, като той функционира с добре познати европейски играчи, но по нашите си балкански правила.

Ако погледнем самата европейска директива, ще видим, че тя е очевидна рожба на времето, когато „светът зад стената си свиркаше", а ние все още членувахме във Варшавския договор. Затова европейският нормативен акт е „минималистичен" по цел и доста непоследователен като съдържание. Обхващат се част от банковите и лизинговите продукти, които към 1987 г. са се разбирали като потребителски кредити. Предвиждат се като задължителни очевидните и отдавна наложили се в практиката изисквания като писмена форма и определен брой реквизити на договора за кредит; подробно излагане на условията, при които стоката на кредит може да бъде обратно иззета от кредитора; вземане на мерки за предоставяне на адекватна преддоговорна информация на потребителите и т.н.

За стожер на уредбата в Европа, а вече и у нас ще се смята определянето на т.нар. годишен процент на разходите по кредита, който улеснява избора на потребителя и прави конкуренцията прозрачна. Той задължително трябва да се посочва във всяка реклама на договор за потребителски кредит.

Същевременно от обсега на директивата

е изключен секторът на ипотечните кредити

насочени към придобиване, ремонти и подобрения на недвижими имоти. След почти 20 години от публикуването на директивата много европейски банкови и правни експерти са убедени, че механичното разделяне на ипотечните и потребителските кредити по отношение на потребителската защита вече не само че не е възможно, но е и все по-вредно. Въпреки това споровете между банките и лизинговите къщи, от една страна, и представителите на потребителите, от друга, продължават, а консенсус в рамките на Европейския съюз така и не е постигнат. Отделните страни членки са наясно с неудобната ситуация и решават проблемите си поединично, като непрекъснато усъвършенстват уредбите си и те все повече се отдалечават от първоначалния образец - директива 87/102/ЕИО.

Такива са европейските кахъри за потребителския кредит, част от които скоро ще станем и ние. И тъй като е почти сигурно, че след като отслабне евроинтеграционният натиск, в България ще последва юнашка законодателна дрямка, добре е още сега - при приемането на Закона за потребителския кредит - работата да се свърши докрай. Или поне да се знае, че не всичко е свършено .

Противно на общата житейска представа, която свързва потребителските кредити с агресивната реклама на банките, под „предоставяне на потребителски кредити" по новия закон би трябвало да имаме предвид и дейността на много други лица и институции.

На първо място, това са лизинговите компании. У нас няма подробна регламентация на тяхната дейност. Това изкушава в лизинга и продажбите на изплащане да се впуснат както големи банково-застрахователни групи, така и търговци с по-скромни възможности, чак до нивото на кварталните магазини. Какви ще са резултатите за крайния потребител не е съвсем ясно, но едва ли ще са положителни поне що се отнася до възможността върху тези многобройни правни субекти да се осъществява някакъв ефективен контрол .

В сивия сектор все още е дейността на много строителни фирми. Това би дало възможност за имотни измами в особено чувствителния сектор на жилищното строителство. Схеми на стоков кредит при тях вече има, а те също трябва да се разглеждат като потребителско кредитиране в широкия му смисъл .

Особено тежък грях на нашия законодател е

липсата на административна регулация на лихварите и заложните къщи

Те също предоставят „потребителски кредити" по смисъла на проектозакона. Част от тези мохикани на сиво-силовия икономически сектор вече години наред се занимават и с кредитиране „срещу залог на жилища" (на практика продажба срещу обещание за обратно връщане), като по този начин присвояват на убийствено ниски цени имоти на хора с проблеми с психиката, алкохола, хазарта, без официални доходи и т.н. На подобни лихвари ще им дойдат дюшеш ограниченията за прилагане на новия закон по отношение на кредитите, свързани с недвижими имоти. Нищо, че тези ограничения са замислени нейде в Европа със съвсем различна цел.

Затова безспорно добрият законопроект трябва да бъде допълнен от цял комплект от други нормативни актове за защита на потребителите. Иначе съществува реалната опасност да се утежни режимът на лица, чийто бизнес и досега е бил що-годе на светло, а полукриминалният контингент и икономиката в сянка да получат силен стимул и за бъдещото си съществуване.