Въпреки че Йосич беше върнат от Холандия в Белград при невероятни мерки за сигурност, а после всички следствени действия се водеха само в затвора, където на крака отиваха следственият съдия, адвокатът и прокурорът, делото срещу него едва ли ще издържи. Някой междувременно е "поработил" добре със свидетелите - двама от тях вече са убити, а непосредствените изпълнители - бивши полицаи, са променили показанията си. Гокси Бомбаша е дребен гангстер от белградския подземен свят, който през 1995 г. се хвали, че е нает от черногорски "колеги" да очисти Йосич.

Йоца Амстердамеца обаче го изпреварва, наема полицаите Мариянович и Проданович, на които дава автомати "Хеклер и Кох" МР-5 и обещава хонорар от 200 000 марки. Гокси е тежко ранен и преживява още известно време в болницата, а Йосич се кара на полицаите, че не са изпълнили задачата, и като им дава само два ръчни часовника, ги изгонва.

Въпреки че им дава ясни указания да изхвърлят оръжието, на двамата се досвидява и след 10-тина дни го използват при въоръжен грабеж. Тогава обаче става горещо, те се опитват да хвърлят автоматите в Дунав, но ги откриват и така се разплита случаят с Бомбаша и стрелбата в кафенето. Двамата са осъдени на по 20 години затвор, които са намалени на 15 и от тях вече са излежали 11. Йосич успява да се укрие и да напусне Сърбия. Поради бягството му делото е разделено и неговата "част" го очакваше. Сега обаче става ясно, че оцелелите свидетели са се отказали от показанията си и твърдят, че са дадени под полицейски натиск, а бившата му съпруга холандка му е осигурила алиби за периода, като заявила, че по същото време бил с нея в Холандия...

За да се разбере обаче случаят "Сретен Йосич", трябва да се проследи началото и развитието на неговата кариера. Роденият през 1962 г. в Смедеревска паланка Йосич започва като дребен престъпник, но се издига до първите редици на подземния свят с изключителната подкрепа на сръбското ДБ (Държавна сигурност). Има свидетелства, че е работил лично с шефа на службите Йовица Станишич. ДБ му дала да ползва вила на ул. "Августа Цезарца" 2а, където са виждани някои легендарни подземни фигури. Според разследващия журналист Милош Васич Йосич се превърнал в платен убиец на службите и бил настанен трайно в Холандия, откъдето се появявал в Белград, Баня Лука, Будва и прочее скъпо облечен, а след него винаги оставал поне по един труп, понякога "национална" или политическа поръчка.

След стрелбата по Бомбаша и разкритията Йосич изчезва в чужбина и се укрива. Смята се, че тогава напуска сектор "убийства" и се прехвърля към контрола върху трафика с тежки наркотици в Холандия, особено с кокаин. Йосич установява директни контакти с Южна Америка и казват, че има пръст във всяка по-голяма пратка оттам. След няколко големи убийства разчиства или изтласква конкуренцията в холандския подземен свят и се налага там. Освен че е издирван в Холандия, където е избягал от затвора по време на изпълнение на присъда за стрелба срещу полицай, срещу него по това време има заповеди за издирване в Австрия заради убийството на полицай, а в Германия - за трафик на дрога. Вероятно заради това се установява в по-"сигурната" България, където е арестуван на улицата през 2002 г.

Версията за тясната му връзка със службите донякъде се потвърждава, защото при ареста в него е намерена карта на сътрудник на ДБ Марко Милосавлевич. След прехвърлянето в Холандия се чу, че от килията си в строго охранявания затвор "Фухт" Йосич издава смъртни присъди срещу главния прокурор Кос Плой и българския главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов, на които иска да плати заради ареста. Новото разследване в Холандия обаче не се сдобива с доказателства и е прекратено. Очевидно за да не си взимат нова беля, немците също се отказват от издирването на Йосич.

Впрочем казват, че най-застрашен от Йосич се чувства главният обвиняем за атентата срещу премиера Зоран Джинджич, вече осъден за убийството на Иван Стамболич и обвиняем за атентата срещу Вук Драшкович на Ибарската магистрала бивш шеф на баретите Милорад Улемек-Легия. Според една, приемана за твърде достоверна, версия в Белград Легия, който "работи" тясно със земунския клан на мафията и неговия бос Душан Спасоевич, мотивира службите и МВР, проследява и "изпява" Йосич, за да бъде организирано международното му залавяне в София. Причината е твърде проста - Легия и земунците искат да превземат международните му наркоканали и затова подпомагат отстраняването му. Каналите поема Ненад Миленкович, близък човек и на земунците, и на Младен Мичич Пацов от пожаревацкия клан. Той е арестуван в София по искане на сръбските служби през 2003 г. по време на операция "Сабя".

Босът на земунците Душан Спасоевич е убит по време на операция "Сабя". След 14-месечно укриване Легия се предава през май 2004 г. пред входа на дома си в Белград. Говори се, че го е направил, защото са прихванати разгори на Йосич от килията и той самият получава "послание", че ще избие първо жена му и децата му и цялото домочадие до кучето и котката, а накрая и него. Изглежда, че за Легия килията в централния затвор е изглеждала по-сигурното място, отколкото където й да било на свобода. Той като в последните месеци се разкри, че след предаването си Легия е имал няколкочасов непротоколиран разговор с шефовете на службата за държавна сигурност (BIA), явно е сключил някаква сделка с тях... Това донякъде се потвърждава и от шокиращата отмяна на 20-годишната му присъда за атентата и убийствата на Ибарската магистрала преди седмица. Сега делото е върнато за нов съдебен процес, което пак му дава шанс...

Своя сделка обаче може би е сключил и Сретен Йосич, смятат някои източници в Белград. Изглежда, че той може да даде някои важни сведения на службите, свързани с убийството на близкия му приятел Зоран Ристович Прика, чието тяло е открито в парка "Кошутняк" през 2001 г. Смята се, че Ристович е изпълнител на някои важни мокри поръчки на режима "Милошевич" и може би е физическият убиец на журналиста Славко Чурувия. Чурувия е опозиционно настроен към режима журналист и главен редактор на в. "Дневни телеграф", който бил следен, подслушван и тормозен от службите, а накрая застрелян на входа на дома си през 1999 г. вероятно по директната заповед на "първата" двойка Слободан Милошевич - Мира Маркович.

Съмнително изглежда обаче, че фигура с размаха на Йосич има нужда да сключва такава дребна сделка, за да излезе навън. Въпреки язвителните коментари на пресата така и не стана ясно от какъв източник е дошла и любопитната сума от 300 000 евро, платена като гаранция за пускането му. Според адвоката му Зденко Томанович тя била предоставена от богат приятел. Томанович впрочем има богат опит в отбраната на най-опасните клиенти в Сърбия. Между неговите подзащитни са вече покойният Слободан Милошевич, Мира Маркович, магнатът беглец Боголюб Карич и пр.

Никой от чакащите в продължение на часове пред централния затвор журналисти не успя да види или заснеме излизането на балканския крал на кокаина, така че в сръбската преса продължава да се върти единствено неговата снимка отпреди 10-ина години с костюм, тип "абитуриентски". Последното му известно засичане е кръстовището на ул. "Господар Вучич" и "Бачванска", където се е качил в кола, управлявана вероятно от съпругата му. Казват, че охраната в централния затвор (където в друго крило лежи и Легия) си е отдъхнала много дълбоко, защото каквото и разчистване на сметки да предстои, поне вече няма да бъде на тяхна територия.

Сретен Йосич беше задържан в София на 20 юни 2002 г. при спецакция на НСБОП. Между 1998 и 2002 г. той е влизал у нас многократно, използвайки различни паспорти. След задържането му НСБОП получава сигнал за подготовка на бягството му от затвора. Той е преместен в ареста на Транспортна полиция, конвоиран от барети, които го охраняват до екстрадирането му през август 2002 г. в Холандия, извършено също при невиждани мерки за сигурност.

По-късно Едвин Сугарев разпространява версията, че преди разстрела му прокурорът Николай Колев имал доказателства, че сръбската мафия била дала $3 млн. на бившата барета Алексей Петров, за да уреди бягството на Йосич чрез главния прокурор Филчев и бившия шеф на баретите Филко Славов. Схемата предполагала прокуратурата да издаде заповед за преместване на Йосич от един затвор в друг под охраната на баретите, а по пътя той да изчезне. Никой от тримата споменати не пожелава да коментира. Бившият шефът на баретите Славов, който е уволнен в края на 2002 г., заявява пред "Труд", че е под достойнството му да опровергава това твърдение. Алексей Петров се заканва да съди Сугарев.

Пред "Дневник" Сугарев заяви, че е научил тези подробности от самия Колев, преди той да бъде убит. "Йосич има големи възможности и ако е вярно всичко това и информациите, че определени престъпни босове у нас са се възползвали от негови позиции в наркотрафика, някои хора в България трябва да са сериозни притеснени от освобождаването му", смята бившият депутат.

След задържането на Сретен Йосич в София някои вестници свързаха името му с неуспешния атентат срещу бившия командос Алексей Петров. В други информации се сочи, че сърбинът е човекът, организирал покушението срещу Поли Пантев на остров Аруба заради 600-те килограма кокаин, разпродадени от бившия сикаджия, тъй като гаранти на дрогата са били лица от кръговете на Йосич. Неофициално се твърди се, че сърбинът стои и зад убийството на създателя на ВИС Васил Илиев през 1995 г. Не се изключва Йосич да е в основата и на ликвидирането на един от бившите лидерите на СИК - Милчо Бонев-Бай Миле, близък до сръбските престъпни групировки. Според различни публикации Йосич е поръчал убийството на Бай Миле от затвора в Амстердам, защото го издал на българските власти.

Две заплахи за живота на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов, по чието време беше осъществено арестуването на Йосич, се свързват със сръбския бос. През март 2003 г. на ГКПП Калотина беше задържан Фарид Топчагич, албанец от хърватски произход, с два гранатомета. Предполага се, че Топчагич е пратен, за да убие Борисов. Задържаният получи 3-годишна условна присъда, което предизвика възмущението на бившия главен секретар. По време на предизборната кампания за парламентарните избори миналата година Борисов, който беше кандидат-депутат от НДСВ, временно прекрати изявите си от съображения за сигурност след получен сигнал от сръбските спецслужби за подготвян атентат. Сръбската преса предполага, че най-вероятно поръчителят на атентата срещу Борисов е Йоца Амстердама. "Йосич едва ли би си позволил точно сега да извърши някакво подобно престъпление, знаейки, че то веднага ще се свърже с неговото освобождаване", коментира Борисов.