Да се ощавиш – едно от основните значения на думата е "да се изгориш". И няма как другояче да бъде кръстено село Ощава, в чиито околности извират изгарящо горещи минерални води.

Българските минерални извори са голямо богатство, както и баните край тях, построени някога.

Аз осъзнах това лично преди четири години, когато за първи път попаднах именно край ощавските бани, отидохме на рафтинг с група приятели в местността. Селото, или по-скоро съставните му махали, са сгушени в западните склонове на Пирин планина, на около 600 м. надморска височина. Пътят към тях разкрива гледки към пиринските върхове, към любимия ми връх Синаница и Синанишкото било.

Банята, която изпробвахме и оценихме високо тогава, е построена от местни хора преди около 60 години, а ощавенци споделят, че дори римляните са знаели за находището на минералната вода и са я ползвали.

Първите ми впечатления – за приятно и спокойно място сред борова гора, топъл басейн и чудесни начини за забавления и отмора, се задълбочиха с времето. А през последната една година се връщах там често, но причината не беше точно забавления и отмора.

Октомври месец миналата година пак сме с приятели в Ощава. Този път заварихме мястото малко по различно. Единият ъгъл на постройката на банята с басейна се рушеше. Решихме, че ще я ремонтираме, за да не заварим следващата година цялата сграда срутена...

По Нова година отново бяхме в района – празнувахме в село Сенокос в къщата на бай Стефан, много красиво село, изходно място за връх Пирин и други диви пирински маршрути.

Разходихме се и до банята, за да се потопим в горещите води и посред зима – неописуемо удоволствие. С тревога установихме, че ъгълът вече е в напреднала фаза на разпад. Нямаше повече време за губене!

Така веднага след връщането ни в София започнахме да събираме средства и да уговаряме работна бригада за лятото. За именния ми ден с приятели направихме кутия за дарения. Гостите бяха предупредени: "Моля, без подаръци, но с дарения за банята в село Ощава". Събрахме добра сума. Сашо, архитектът в компанията, изработи и други три кутии, които поставихме по възлови места в района на банята - два рафтинг клуба по поречието на Струма и екокомплекс в Стара Кресна. През април месец вече имахме общо дарения около 500 лв.

Аз и Сашо отидохме до мястото, за да заснемем, да замерим сградата, както и  да преценим от какво точно и колко ще имаме нужда. Срещнахме се и с кметския наместник на селото Ощава, с който се разбрахме да започнем работа в началото на юни.

Пазарувахме строителните материали от Благоевград, с помощта на Никола – местен приятел оттам. Благодарение на него вече знам къде са всички строителни складове в този град, а и къде може да се купят и нарежат стоманени пръти на най-ниска цена.

На място се оказа, че най-големият проблем е пренасянето на материалите - дотам път няма и всичко се носеше на ръка или с помощта на конче, което нямаше как да пренесе само всичко за един ден.

Бригадата се събрахме общо 12 души, разпределени по 8 на терен в рамките на 4 дни - 8 човека за първите два дни и 8 човека за следващите два дни. Самото забъркване на бетона се оказа доста лесно - за около час се справихме с 0.35 кубика бетон. Но материалите бързо свършиха и се наложи да отложим укрепителните дейности за следващия месец...

Планирахме да дойдем скоро, затова скрихме останалото ни узо, зехтин и други неразвалящи се продукти, които да довършим наред с довършването на ремонта. Голяма част от бригадата беше ангажирана и с други неща, летните температури в района са много високи, затова довършителните дейности оставихме за есента.

Очакваме да приключим работа по постройката ноември месец тази година.

По време на ремонта наред с изграждането на бетонна колона, поставихме два хюнебека, които да поддържат плочата.

Също така сложихме и греда, която да държи покрива, който леко е поддал.

Забъркването на бетона беше най-забавната част, но и най-трудоемката. За да не се лее бетон върху пръстта, сложихме мокет за основа. Имахме четири лопати и при всяко забъркване на торбата с цимент, трите торби с чакъл и пясък се сменяхме.

Имахме и отговорници по пълненето на вода в бутилки, с която бъркахме бетона. Жените в групата се включиха изключително ефективно в омесването. Не е като да месиш питка, но пак си е вид месене.

Готовият бетон се пълнеше в кофи, които се изсипваха в изградения кофраж. Цялата работа по забъркването ни отне около 2 часа и си казахме, че ако разполагахме с материали, щяхме да приключим всичко за още половин ден работа.

Решили сме да направим и козметични подобрения вътре - съблекалня с дървен под, закачалки, дървени пейки.

От първоначално събраната сума заделихме 300 лв., които отидоха за закупуването на маркучи и тръби, в които да се вкара водата, а не да тече безразборно около постройката и да подкопава основите. А и да може топлият и студеният извор да се събират в едно, преди да се влеят в басейнчето, за да може водата да е по-малко врела.

Помислили сме и за направата на информационна табела, с която да приканваме хората да пазят и да се грижат за мястото и да си отнасят отпадъка. Защото ако не сме ние тези, които се грижат за себе си, околните, средата, в която живеем, няма кой друг.

Все още набираме средства, тъй като проектът не е окончателно завършен. За тези, които желаят да дарят, може да се свържат с редакцията на "Дневник".