Какво се получава като кръстосате доказал качествата си в надпреварата "Париж дакар" модел с луксозен SUV автомобил? Отговорите вероятно са няколко, но поне за мен най-точният е "Мицубиши" L200. С новото поколение на популярния си пикап, японците от една страна искат да подтикнат почитателите на модела, да го сменят с новата генерация, а от друга да привлекат нови клиенти. След тестовото-шофиране на L200 смятам, че колата има доста добри шансове за успех. От една страна дебютиралия у нас през март модел е на достъпна цена, а от друга предлага съвременен дизайн и отлична проходимост. Освен това се предлага с три вида кабини и съответно различна големина на товарната част.

На външен вид колата пленява с елегантния силует, меките линии и излъчваната мощ. На практика L200 e взел "лицето" на Pajero Evolution - легендарния сериен победител в рали "Дакар". Още от пръв поглед автомобилът подсказва, че не се плаши от лоши терени и пълната липса на пътища, но пък и си е съвсем на мястото на паркинга пред луксозен ресторант, например.

Първите ми впечатления от интериора обаче далеч не бяха еднопосочни. От една страна шофьорът е максимално улеснен от класическите уреди и добре подредени превключватели и се чувства като в лека кола, от друга обаче грамадният тунел в средата и големичките лостове за превключване на скоростите и промяна на задвижването(само задния мост, 4Х4 или 4Х4 с бавни скорости) му подсказват, че е седнал в нещо като камион. Иначе седалките са удобни, а в салона в изпълнение Double Cab(на което се дължат 80% от продажбите в световен мащаб) има достатъчно място за петима души.

Като цяло интериорът "евтинее", пластмасите по таблото и вратите са груби и твърди, радиото е прекалено елементарно и с малки бутони, а и по отношение на тапицерията има какво да се желае. Усещането е като че ли се намираш в базов модел на масов корейски автомобил среден клас. Липсата на багажно място в купето също е проблем, а и задната седалка е монолитна и не се дели в някакво съотношение, за да позволи превозването на поне една чанта.

Големият плюс на пикапът, по отношение на превозването на товар обаче, е свалящото се задно стъкло на кабината, което улеснява транспортирането на дълги товари(греди например). Проектиран преди всичко като "товарно конче", във версията с единична кабина L200 осигурява товарна площ с дължина 2.2 метра и ширина 1.4 м., в която може да се превози товар с тегло до 1.7 тона. При автомобилите с кабина с четири седалки и две врати, платформата отзад е с дължина 1.8 м, а в най-луксозното изпълнение(Double Cab метър и тридесет и пет. Товароносимостта обаче остава същата за всички нива на изпълнение.

Със завъртането на контактния ключ усещането, че си в камион се затвърждава, заради прекалено отчетливия звук от дизеловия двигател, нещо което в съвременните всъдеходи е забравено. Агрегатът кара волана и лоста за предавките да вибрират, но пък още с потеглянето усещате, че управлението е като на лека кола. Возията и динамичните качества на пикапа също са доста близки до тези на дизелов автомобил от средния клас, но голямото предимство е, че просто няма нужда да се съобразявате с по-малките неравности на пътя.

Високата позиция, спрямо останалите участници в движението, също е плюс, както и обзора, осигуряван от двете огромни странични огледала. Впечатляващ е и факта, че големичкият пикап се нуждае от едва 5.9 метра, за да обърне, показател сред най-добрите в сегмента.

Тук е моментът да се спомене, че L200 се предлага в България само с един дизелов двигател с работен обем 2.5 литра, максимална мощност 136 к.с. и въртящ момент от 314 Нм. С него автомобилът се ускорява до 100 км/ч за 14.6 секунди. На мократа магистрала "Хемус" L200 се държа на положение до около 140 км/ч, но при по-висока скорост вече се усеща лека нестабилност заради леката задница. По-смелите колеги споделиха, че са стигнали до 170 км/ч, но честно казано не посмях да подложа на проверка твърдението им.

Със сигурност, ако в "легена" има някакъв товар, пикапът ще е доста по-стабилен, но така или иначе това не е кола за бързо шофиране. Разбира се, предлаганата като опция система за стабилност, вероятно би помогнала при критична ситуация, а и спирачките(снабдени с ABS) бяха отлични, но все пак реших да не дърпам дявола за опашката и по магистралата го давах кротко.

За сметка на това на междуградски път, където скорост от малко над 100 км/ч е напълно достатъчна, L200 внушава доверие в шофьора още след първото изпреварване. Моторът тегли великолепно, предавките на механичната скоростна кутия са отлично изчислени, а при високи обороти звукът от двигателя гали ухото. Някъде в този момент си казах, че може би липсата на достатъчно обезшумяване на дизеловия агрегат не е чак толкова голям минус.

L200 обаче е в стихията си там където няма път, а край Рибарица такива горски маршрути не липсват. Тестът беше в един от последните снежни дни на март, а комбинацията от две педи мокър сняг, с кал под него, е възможно най-тежкото изпитание за всеки високопроходим автомобил. Пикапът на "Мицубиши" обаче се справи отлично с това предизвикателство. За преодоляването на по-полегатите участъци беше достатъчно само да се премине от задвижване само на задния мост в режим 4Х4, при увеличаването на наклона се наложи блокиране и на централния диференциал, а на финала думата си казаха и бавните предавки(т.нар. демултипликатор).

В крайна сметка L200 се качи на баир, който ми се виждаше абсурден за преодоляване, а като цяло "страшния" оф-роуд маршрут, се оказа детска игра. При по-сериозни преходи извън пътя от голяма помощ може да е и компаса, който заедно с информация за надморската височина, атмосферното налягането и температурата, може да се изобрази на централния(за съжаление монохроматичен) дисплей.

Тук е моментът да се отбележи, че пластмасовите вежди на калниците са отлично решение при разходки извън пътя, тъй като поемат без последствия леки удари и забърсвания на клони, подпиране в дървета и скали и прочие физически контакти, които биха повредели традиционната ламарина, или като минимум одраскали боята.

По време на 400 километровият тест, включващ доста диво шофиране по магистрала, междуградски път, оф-роуд маршрут и градско каране L200, показа доста приличен разход на гориво - 10 на сто. По каталог при смесен цикъл той би могъл да бъде и 8.6 литра, което ми се струва напълно постижимо.

Въпреки сравнително слабото търсене на пикапите в България, на пазара не липсва предлагане. С най-силни позиции са другите японци - "Нисан Навара"(вече представен в "Дневник"), "Тойота Hilux" и "Мазда" В, както и "Форд Рейнджър". С цена на базовата версия от 39 000 лева L200 е с 10 000 лв. по-скъп от маздата, която обаче е доста стар модел, с бедно оборудване. Вероятно това е и причината за първите четири месеца на годината пикапът на "Мазда" да е намерил едва двама клиенти(всички данни са според статистиката на СВАБ), срещу 14 за L 200. Рейнджърът на "Форд" струва колкото мицубишито, също не е първа младост, но с доказаните си качества реализира 43 продажби.

"Нисан Навара" е актуален модел, и въпреки, че цените тръгват от 51 829 лв само през тази година са купени 37 автомобила. Ако съдим по продажбите за четиримесечието най-сериозна е конкуренцията на "Тойота Hilux"(4Х4 версията тръгва от 39 031 лв.), избрана от 48 клиенти, която се отличава с атрактивен дизайн и добро ниво на оборудване още в базовото изпълнение.