След силния музикален дебют на дъщерята на Пол Остър – Софи, ви се дава втора възможност да се уверите, че понякога талантът наистина се предава генетично. Двадесет и седем годишната Мари Модиано е дъщеря на френския писател Патрик Модиано и дизайнерка на бижута, покрай която израснала с музиката на Били Холидей и Майлс Дейвис. Само на пет години започва да свири на пиано, а на десет пише първите си поеми. Напуска Париж, за да тръгне на курсове по актьорско майсторство в Лондон, които в един момент се оказват доста полезни, защото тази година Мери Модиано дебютира и като актриса в режисьорския филм на сестра си Зина Модиано – екранизация по роман на Хенри Джеймс. Върху дебютния си албум I’m not a rose, издаден от френската компания Naпve, Мери работи с приятеля си Грегоар Хетцел, който е един от малцината френски пианисти, приет в националната консерватория, когато е само на 15 години. Акселерати с обострена чувствителност - и Мари, и Грегоар признават, че мистиката е от особено значение за креативността. „Създадох си пространство, което да ме предпазва от изключително агресивния свят. Винаги съм предпочитала и харесвала артистите, които не парадират с таланта си!”, добавя Мари. С Грегоар се запознават преди две години и започват да импровизират с авторските му композиции и поемите на Мари. Пишат общо 15 песни, от които избират десет за дебютния албум на Модиано. Те са единствената причина да потърсите албума й, за да откриете:

1. че гласа й ви напомня на вокалите на покойната Нико и Бет Гибънс от Портисхед”,

2. че в това няма нищо лошо, защото не се постига лесно,

3. че можете да слушате Мари, дори да не харесвате романите на баща й.

Потърсете Мари и I’m not a rose на http://www.naive.fr