Стефан Попов: Основният капитал на Университета е качеството на образованието
В началото на октомври преподаватели от различни факултети на Софийския университет "Св. Климент Охридски" огласиха 13 искания към бъдещия ректор, които "Дневник" публикува. Медиата отрази и срещата на тези професори с кандидатите за ректор. проф. Анастас Герджиков и проф. Тони Спасов. Поместени бяха статии от икономисти, бивши членове на Настоятелството, социолози, образователни експерти, преподаватели и докторанти с идеи за решаване на проблемите на висшето училище и за промени. Всички изразяваха лични мнения, без да ангажират катедрите. Началото на дискусията постави статията Софийският университет се управлява като "Топлофикация" и "Кремиковци". Без промяна, ще се превърне в читалище" на Стефан Попов от катедрата "Социология", директор на фондацията "РискМонитор". Разговаряме с него.
Дискусията по повод избора нa нов ректор на Софийския университет продължава вече един месец, в "Дневник" са публикувани 20 материала, което е приблизително по един текст средно на два дни. Ще има ли някакъв резултат?
- Резултат има, дори да е частичен. Никога в историята на университета не е провеждана публична дискусия във връзка с избор на ректор. Това е сериозна промяна и ще има няколко следствия. Първо, оттук нататък ректор няма да може да се избира с недомлъвки, скрити договаряния, приказки по коридори, приятелски кръгове и пр. Ще се избира в условия на голяма видимост. Второ, поради открито повдигане на въпроса за управлението и характера на мандата на ректора, мисля, че значително пада вероятността ректорите да получават президентски безусловен мандат. Те ще имат съдържателен мандат, обвързан с изпълнение на конкретни задачи в управлението. При такъв мандат става възможно ректорът да бъде оценяван. Така стигаме до трети резултат. Независимо дали ще се институционализира през вътрешни правила или ще остане встрани от правилниците, за пръв път работата на ректора ще бъде обект на постоянно наблюдение и оценка. Това го знаят и кандидатите за ректор, такава, мисля е и общата нагласа.
Досега се говореше главно в посока какво трябва да прави новият ректор. Коментарите и препоръките са в най-разнообразни посоки. А какво НЕ трябва да прави бъдещият ректор?
- Ректор и академичен съвет не трябва да поставят в риск условията за по-високо качество на образование, което СУ предлага в сравнение с други университети в страната. Например, би било грешка СУ да вдига цената на обучението и да приема тези, които могат да платят. Би било грешка и да приема значително по-голям брой студенти по същата причина, защото биха донесли приход. Новите ръководства трябва да са внимателни с експерименти в тази посока. Но дори да се мисли по-пазарно, пак този критерии ще излезе напред, а именно, че СУ има конкурентно предимство спрямо други университети в страната през по-високото качество на своите специалности. СУ трябва да засили проектната си дейност, която сега е близо до нулата. Но пак до определени граници, в зависимост от мисия и цели, а не за самоцелно печелене на проект, тъй като не е доставчик на услуги или консултантска фирма.
Въпреки това, което казвате, дискусията започна с констатация, че тази година СУ отпада от една от големите класации на университети в света. Много от коментарите обръщат внимание на това. Но от друга страна в рейтинга на министерството на образованието той продължава да поддържа първенство. Какво трябва да прави ректорът в тази посока?
- Локалните рейтинги могат да означават падане на нивото на другите, което автоматически вдига твоето. Не мога да преценя, но както в социологически изследвания, тези числа трябва да се гледат по-отблизо. След тази уговорка управлението на СУ не трябва допуска падане надолу в национален план. Очевидно дипломата от СУ продължава да се цени в България. Оттук нататък обаче СУ трябва да се интернационализира по различни линии и да се върне в международните класации. Което може да стане отново с повишаване на качественото образование. Това, при цялата относителност на локални рейтинги, е както своеобразното достйнство на СУ, така и конкурентното му предимство. Ако с голямо опростяване, СУ се мисли в стопански термини, кръгът е следният: очакването за добро образование привлича по-добри кандидати, те получават според очакванията си, или горе-долу получават, това ги пласира по-добре на пазара на труда, те, както сочат данните, имат по-добри възможности, по-добре платени са и пр. СУ не се свежда до този кръг, но дори да се мисли като доставчик на услуга, така се получава.
Продължавате ли да смятате така СУ се управлява като "Кремиковци" и "Топлофикация"?
- Разбира се, това се вижда дори без да работиш в СУ, а просто като разхождаш по улицата и минеш покрай залостените врати, които са фройдистка метафора на ректорските мандати, запушено, задръстено, неподвижно, негледащо към света, социопатично и пр. СУ живее с парадокса да има в повечето си специалности най-добрите преподаватели и учени в страната, но в управлението си да е трагично зле. Последните двама ректори са добър пример, това са 16 години, цяла епоха на бездействие и безхаберие. Така че видим е разломът между качествени преподаватели и учени, от една страна, и архаично, социалистическо, нехайно управление, от друга. И всички признаци са налице, без дори да навлизаш много навътре. Влезте в сайта на СУ, това е недопустимо, като епизод от "Lost". Минете по административните вериги, те са плетеница по Борхес, може да загинеш вътре. А количествата хартия, по които се разхожда административен и академичен състав. Хартията, свещените книги, студентските книжки, протоколи, безкрайните форми и формулярчета трябва да се изхвърлят час по-скоро изцяло. Това е по-зле от "Топлофикация", която въведе електронно обслужване. Погледнете тези безкрайни безсмислени имоти, които смучат ценни средства за развитие, вместо да се обърнат в endowment на СУ, във фонд за развитие.
И финансовото положение на СУ, както се разбра, не е цъвтящо. Макар да не е съвсем ясно какви са задълженията на СУ, изглежда дефицитът и дългът му нарастват.
- Изненадващ за мнозина факт е, че СУ генерира 6-8% дефицит всяка година. Истината е, че правителствата ги е страх от СУ, затова си затварят очите пред дефицитите и ги прехвърлят в следващите години. Но ако си поискат парите? Какво става? Става следното: вдига се хорариумът, качват се таксите, поемат се повече студенти и пр. Или дори само част от тези неща. И това води до срив на основни капитал на СУ, по-качественото за страната образование. Последните четири мандата са голям риск за базовия капитал на СУ тъкмо по тази причина. Досега СУ се отървава от комерсиализация, но при натиск в тази посока няма с какво да отговори. Затова на първо място трябва да се оправи решително управлението на на СУ, финансово и административно. Особеното е, че финансовата стабилизация не може да се прави изолирано, а само в по-широка рамка на реформа. Ако се прави изолирано, ще се натовари върху студенти и преподаватели, тоест ще влезем в кръга, който споменах, а там ще се прахоса златната акция. Ще стане, да използвам пресен пример, като с МВР: реформа, реформа, а почва от свиване на фонд заплати, преди да е пипнала структурата.
Откъде да започне бъдещият ректор? Какви са неотложните въпроси, които трябва да реши?
- Трябва да се направи машабна, многостранна оценка на състоянието на СУ. Въпреки значителни различия в дискусията досега, изглежда всички приемат, че трябва дълбоко одитиране. Но не одит за законосъобразност, който Сметната палата прави. Трябват серия различни одити, по-точно е да се каже оценки за рационалност и целесъобразност на управленските политики вътре в СУ. На второ място, трябва да се решат в обозрими срокове въпросите на безличния, формален, но според мен фатален за здавето на всяка институция административен оборот вътре в СУ. На трето, да се пристъпи към пълна електронизация, нови професионални, прости и user-friendly сайтове. Четвърто, трябва да се направи специален одит на недвижимостите и да се мисли за формиране на endowment на СУ, който да набавя средства за инвестиции в развитие. Знам че академичните хора в СУ гледат повее към програмните аспекти. Но аз съм убеден, че всички програмни политики ще останат хартиени пожелания, ако за тях няма солидно управление, здрави финанси, рационална и гъвкава администрация, опростени комуникации и пр.
В хода на дискусията се чуха и критични бележки към автономията на университета? Дори се изказа твърдението, че автономията е грешна форма. Какво смятате по този въпрос?
- Това е особен стратегически и политически въпрос. България след 1990 година има проблем с автономията на публичните институции, защото я мисли като форма на катапултиране от публичния ред до пълна независимост и атомизиране. Това е общо състояние и се дължи на прибързана реакция към предишния режим. Например, за да освободят гражданите от подозрението, че следователят е персонаж от "Покаяние" на Абуладзе, конституционният законодател прави следствието автономна бюрокрация. Прави същото с Прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и пр. По-късно се пораждат серии от нови автономни институции. Докато един ден се оказва, че те са извън контрол, безотчетни, извън взаимодействията на властите. Това положение ги доближава до частни дружества, отдалечава ги от статуса им на публични институции.
Какво е положението на СУ в този контекст? От една страна, СУ не може да съществува като университет, ако се управлява отвън. Автономията му е присъща, тя произтича от базисната ориентация към знание и истина, които изключват намеси отвън, защото се предпоставя, че са самоценност. Но от друга страна, за поддържане на тази ориентация и съответните функции се използва публичен ресурс, финансов ресурс на данъкоплатеца. Не може да се ползва публичен ресурс и да няма равнища на прекъсване на автономията, това не е фирма, нали? Така че става дума за граница, която в момента е преместена в посока на лошите крайности на автономията, характерни и за други институции. Тази граница, тази мярка е важна и тя трябва да се премисли. Автономията не трябва да се мисли като тотална непроницаемост и да пречи на публичния контрол. Автономията всъщност е мандат за автономия, тя е основана в закон, тоест дадена е от Народното събрание. Така че, въпрос на мярка е.
В доста изказвания и статии се заговори за разделяне на управлението и въвеждане на мениджърска позиция. Това реалистично ли е?
- Този момент остана неразбран или прибързано тълкуван в посока на фирмена комерсиализация. По-вярно е да се каже, че бе повдигнат въпросът как по-добре се управляват активи, които нямат пряка връзка с централната мисия на академичната институция. Това е въпросът. И тук има широко споделено разбиране, че в настоящия модел има дефицити, той работи зле. Предложението на редица колеги се отнася до необходимостта функцията по управление на активи да има повече самостоятелност. Как ще се оформи структурно и кадрово и друг въпрос, важна е нуждата от функцинална самостоятелност. Оттук нататък има различни възможности. Поради отсъствие на дълга дискусия по този въпрос засега остава неясно каква структурна промяна е по-разумна. Но кандидатите за ректор сами предлагат подобно обособяване, защото то ще ги облекчи. И те обаче не са наясно как да се структурира то. Настоящото устройство на СУ много затруднява структурното решение на този въпрос. Законът също.
Аз ще изкажа едно лично предпочитание за посока на решение, разбирайки, че е нереалистично. Добре е институция като университет да има президент. Президентът се занимава повече с външните връзки на университета, с международни контакти, с отношения с властите, с мащабни проекти, с политики за развитие, взаимодейства с големи секторни общности, търси средства и т. н. Той е повече политическо лице, публична персона и може да не е от академичния състав на университета. Ректорът се занимава с академичното управление, което е най-големият обем работа вътре в институцията. Трета фигура е начело на структурите, които управляват базовата административна инфраструктура, финанси и други активи. Това е тричленен президентски съвет. Трите лица имат изпълнителни функции (като изпълнителни директори). Към тях може да се добавят още две позиции без изпълнителни ангажименти и да се формира изпълнителен съвет. Другото, трескавото търсене на професор вътре в СУ инсталира на ректорска позиция неподходящи лица. Просто не може да се очаква трите функции да се съберат в една персона, а това обрича дори съвестен и амбициозен ректор на провал. Но това е моя лична идеализация, няма да стане.
В дискусията почти нищо не се каза за работата на бъдещия ректор с правителство, парламент, с публичните власти. Какво трябва да прави ректорът в тази насока?
- Нищо не се каза, защото приоритетно се разглеждаха въпросите на управлението и финансите. Иначе своеобразната външна политика на ректора е от първостепенна важност. Както при президента на републиката, така и тук тя много зависи от персоната. Първанов ходеше на лов за забранени животни в Средна Азия. Плевнелиев се опитва да бъде равен със западните си колеги, да е един от тях. Макар това да е лична стилистика, може да се направи и директна препоръка: ректорът трябва да лобира и настоява за такъв закон, при който субсидията на държавата да бъде обвързана с качеството на образованието. Толкова. Но това не е малко. Това е битка. Досегашните ректори, които се стряскаха от сенките на кестените по цар Освободител, не свършиха нищо освен мрънкане и вайкане. Бъдещият ректор трябва да мобилизира публичен и комуникационен ресурс и да придвижи този въпрос към едно хем справедливо, хем стопански издържано решение.
Трябва ли ректорът да се опитва да издейства опрощаване на дълга на СУ? И на какво може да разчита?
- Ако съм финансов министър или съответното овластено лице, няма да опростя никакви дългове без ясен ангажимент за реформи в управлението, по-добро стопанисване на активи, по-добро администриране, по-рационални финансови политики. Бих преговарял със СУ както Германия и ЕС преговаряха с Гърция: при доказано желание за промени, да се разсрочват и опрощават дългове, да се пренасочват средства за развитие. Другояче казано: ако СУ подреди собствения си двор, да очаква съответна доброжелателна стъпка от страна на властите. Но просто така... опрощаване на дълг, това не е редно. Но това не е лошо, то е възможност за новия ректор. Ако той предприеме решителни стъпки към рационализация на управлението, неговата дипломация за субсидия зависима от качеството има по-големи шансове. Това е базата, а не опрощаваме ти дълга ей така, защото си беден и готин, а в нехайството ти има чар.