Часовете в гимназията не се намаляват, а се концентрират до 10-и клас, обясни Тодор Танев
Не са верни твърденията, лансирани в медиите, че се намаляват наполовина часовете по език в езиковите гимназии, нито за философския цикъл, нито за история и други общообразователни предмети. Философията на новия закон за училищното образование и наредбата за учебния план е такава, че идеята е часовете да са концентрирани в първия гимназиален етап - от 8-ми до 10-и клас, а в 11-и и 12-и клас да се наблегне на професионалната подготовка и гражданското образование, които да помогнат на учениците по-лесно да навлязат в живота на възрастните.
Това обясни министърът на образованието Тодор Танев в предаването на Цветанка Ризова по Би Ти Ви тази вечер. Той избори с примери как всъщност ще се увеличат часовете по определени предмети, но целта ще е да са по-равномерно разпределени през годините - например по български език и литература, математика и първи чужд в езиковите гимназии. За други предмети като история и география - хорариумът ще се запази в сегашните си размери, но ще се изтегли с по-голяма интензивност до 10-и клас.
По БЕЛ например в момента се изучават 1955 часа за целия гимназиален период, а с предложения нов учебен план часовете ще станат над 1990. "Илитерати с професионално образование не ни трябват", коментира Танев. Часовете по математика в 11 и 12-и клас пък ще се увеличат с 90 часа.
Часовете по първи чужд език в подготвителния 8-ми клас ще останат както и в момента - 18 часа на седмица. В 9-ти клас задължително ще се изучават три предмета на съответния език, т.е. интензитетът ще продължи, а ще се увеличи и в 11 и 12-клас, където в момента езикът се учи наполовина по-малко от предложеното в новия учебен план. В момента общо по дисциплината има 842 часа, а министерството всъщност предлага те да станат 886.
Часовете по история също ще се увеличат - с общо 24 часа на 478 за първите три години от гимназиалния етап. За философския цикъл, за който имаше протестни писма от университетски преподаватели и оплаквания от синдикатите, че стотици учители може да загубят работата си - часовете всъщност ще останат същите - 144, изброи още Танев. Просто не е в логиката на закона това да става във финалните години на обучението, когато е добре да се наблегне на професионалното обучение, повтори министърът на образованието.
За тези училища, които държат на едно или друго направление, ще има достатъчно възможности да продължат обучението по него в последния гимназиален етап, отбеляза още той и припомни, че часовете за избираеми предмети ще се увеличат значително. Това означава, че всеки от предметите, които липсват в последните два класа могат да се учат по желание, обясни изрично министърът.
Все пак Танев обяви, че нищо не е окончателно и преговорите по новите образователни стандарти ще продължат. "До такава степен съм привърженик на диалога, че съм склонен да махнем спорните точки, за да не компрометираме логиката, която избрахме досега със закона," даде заявка той, но помоли от другата страна да не бъдат предубедени. Същото каза и по отношение на спорта и заявката на спортния министър Красен Кралев, че ще се "дуелира" срещу съкращаването на часовете за физическо възпитание и призова в училищата да се осигурят по-добри условия за спорт, за да може да се оползотворява третия задължителен час на седмица, който в момента се използва само за излети и екскурзии.
За увеличението на продължителността на учебната година, Тодор Танев заяви, че има постигнато съгласие със синдикатите за една допълнителна седмица. "Първолакът е в стрес, но ако същото учебно съдържание е по-добре разпределено с по-малко натоварване, това ще е от полза за него", обобщи министърът.