Работили сме само за националната сигурност на България и не сме писали доноси срещу никого, разясняват от няколко дни в средствата за масово осведомяване хора, чиито имената попаднаха в списъка със сътрудниците на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб в правителствата от 1990 г. насам. Тези хора, заедно с два пъти повече скрити, заемаха възлови постове в Министерски съвет и определяха държавната политика в редица стратегически отрасли. Както каза зам. председателят на комисията по досиета Евгени Димитров, не е много ясно в крайна сметка за кого са работили те - за правителствата, за Държавна сигурност или за двете.

Изваждането на имената на агентите, проектирани в изпълнителната власт, само потвърждава това, което винаге се е знаело - връзката между официалната държавна власт и властта на бившите служби, чиято сила след 10. XI. 1989 г. се трансформира в овладяване на икономическите лостове. Точно с този механизъм разпадналата се ДС гарантира на своите хора превръщането им в добри бизнесмени с изпрани имена, с възможността отново да влияят на политическите процеси в страната.

Едно от ключовите имена в последния списък на комисията "Андреев" е това на о. з. ген. Любен Гоцев. Агентите с унищожени досиетата, добили публичност като картотекирани сътрудници, трябва да целуват ръката на генерала от запаса. Защото той е един от малцината посветени в унищожаването на досиета през зимата на 1990 г., благословено от вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев. Тогава ЦК на БСП изпрати кадровия офицер от Първо главно управление на ДС в едно от най-важните министрества - МВР. Той оглавява и комисията, която през януари 1990 г. има за задача да прочисти министреството от всички компрометиращи заповеди от времето на министър Димитър Стоянов, както и цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Благодарение на чистката на досиетата днес имената на повече от половината агенти на ДС са останали само върху картончетата в опосканите архиви. Във второто правителство на Андрей Луканов Гоцев стана министър на външните работи, а след това се ориентира към бизнеса. Той стана един от основателите на генералското движение в БСП, заедно с бившия директор на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов и последния началник на VI отдел на Шесто Димитър Иванов. През 1996 г. влезе в Националния приватизационен фонд "Св. Никола", а две години по-късно в управата на Международна ортодоксална банка със същото име. Днес 71-годишният генерал от запаса има участие в половин дузина фирми. През годините бизнесинтересите му се преплетоха с бившия депутат и шеф на "Селена холдинг" Асен Мичковски и директора на оръжейната фирма "Тератон" Младен Мутафчийски. През 1999 г. Гоцев стана член на Съвета на директорите на "Юкос петролиум България"-АД, трансформирана по-късно в "Нафтекс", чийто собственик Денис Ершов беше изгонен от страната за 10 години заедно с още няколко руски бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни, като заплаха за националната сигурност.

Икономист ? 1 на БСП Румен Гечев в правителството на Жан Виденов също се оказа с агентурно минало. Доцентът по основи на пазарната икономика и международен маркетинг в Университета за национално и световно стопанство е станал нещатен сътрудник на разузнаването през 1987 г., когато е заминал за САЩ. Там покрай специализацията си в Илинойския университет е събирал и сведения за чужни граждани за нуждите на Първо главно управление на ДС. Като вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Виденов той беше дясната ръка на премиера.

За размерите на властта, която получи, е дотатъчно само да се изброят поверените му ресори -Агенцията за приватизация, Агенцията за икономическо програмиране и развитие, Центърът за масова приватизация, Комитетът по туризъм, Комисията по чуждестранните инвестиции, Националният статистически институт и Комисията за защита на конкуренцията. Това обаче беше само началото. За кратко време Гечев успя да овладее и банките, като пое контрола върху тях чрез Банковата консолидационна компания.

Крайният резултат от всичко това беше, че цялата икономическа политика, водена от вицепремиера, да се срути за по-малко от две години. "Няма да допуснем банкови фалити", успокояваше Румен Гечев обществеността, когато банките започнаха да гърмят една след друга. "От името на правителството гарантирам, че гражданите в никакъв случай няма да загубят парите си" кълнеше се той.

Румен Гечев лично предложи в парламента за директор на ДСК Бистра Димитрова. "Известно ми е, че тя работи във фирма, която има връзки с "Мултигруп", но какво от това", беше жизнерадостното му обяснение.

За по-малко от година след като Бистра Димитрова оглави ДСК, касата се оказа един от основните източници за рефинансиране на търговските банки. Известната като банката на Красимир Премянов Бизнесбанк например получи 6, 2 млрд. лв., а ПЧБ и Балканбанк по - 5, 1 млрд., като директорът на последната Иван Миронов, преди да избага в САЩ, създаде цяла империя от съвместни фирми с "Мултигруп", които по-късно до една се оказаха в списъка на кредитните милионери.

Румен Гечев остана в историята и с обещанието правителството на БСП да приватизира 600 предприятия. Вместо това през 1996 г. големите чуждестранни компании официално декларираха, че престават да се интересуват от инвестиции в България. Днес бившият вицепремиер има собствена консултанска фирма "Европа Консулт"-ООД.

Ако можех, щях да работя и за КГБ, но не ме поискаха, заяви пред "Дарик радио" Никита Шервашидзе по повод разкриването му като нещатен сътрудник на Второ главно управление на ДС. "Консултирал съм службите и преди, и след 10 ноември по чисто икономически проблеми. Бях директор на "Енергопроект" и докладвахме какво сме говорили с всички чужденци, няма нищо по-естествено от това", е неговата изповед. Името на нергийния експерт обаче също се свързва с групировката на Илия Павлов, чиято мощ и интереси в енергетиката се разрасна в средата на 90-те. Точно тогава бившият нещатен сътрудник на ДС беше член на надзорния съвет на българо-руското дружество "Топенерджи", заедно с покойния Андрей Луканов. В един анализ на Европейската банка за възстановяване и развитие за състоянието на България от 1995 г. Шервашидзе се споменава като един от хората на "Мултигруп". В качеството си на директор на Комитета по енергетика той подписа скандалния цесионен договор за поемане дълговете на "Кремиковци" и "Химко" към "Булгаргаз" от Кредитна банка и Дисконтова къща на "Мултигруп". През 1997 г. Шервашидзе стана член на Либерален съюз "Нов избор" на Димитър Луджев, а днес е съдружник в множество фирми в енергийния бизнес.

Кадровият разузнавач Красимир Райдовски при управлението на БСП се издигна до директор на пресслужбата на Виденовото правителсто. Освен с характерната си медийна политика, той стана известен и като член на приятелския кръг "Орион". Райдовски беше съдружник във фирмата "Саиф" заедно с Румен Спасов, Николайчо Кривошиев и председателя на БТК Михаил Данов, а в "Софийски пазар" - с председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Любомир Коларов.

Съветниците на Виденов също се оказаха агенти на ДС. Владимир Жеглов е събирал външнополитическа информация за Първо главно управление от 1989 г. до 1991 г. По време на управлението на БСП той беше в Съвета на директорите на "Нефтохим", надзорник в "Биохим" и Софиябанк. След като падна Виденов Жеглов се отдаде само на бизнеса, като последната му фирма е "Дир. БГ"-АД.

Проф. Иван Ангелов, който бе също съветник на Виденов, е поредният сътрудник на Първо главно управление. Когато Иван Миронов напусна Балканбанк, Ангелов се оказа главното действащо лице в кредитната институция, която се прочу с екстравагантното харчене на милиарди.

Агентите на Държавна сигурност в СДС:

"Не мога да коментирам работата на една специализирана комисия, каквато е тази за досиета. Очевидно е, че по онова време не съм разполагал с информация кой е бил сътрудник на ДС", заяви лаконично по телефона бившият премиер Филип Димитров. Обяснима е неохотата му да се коментират данните от доклада, които сочат, че в първото правителство на СДС е имало 8 лица, свързани с бившите служби.

"Работил съм много време в туризма и съм давал сведения, които са били искани от мен за различни чуждестранни посетители и за български граждани" призна Румен Драганов от правителството на Иван Костов, чието име единствено беше огласено. Драганов беше зам.- министър на търговията и туризма и председател на Комитета по туризма. Той е работил като нещатен сътрудник за Софийско градско управление на ДС и за Второ главно управление на ДС. "Мисля, че с разкриването се постига именно това - отсега на нататък да не бъда използван от службите. Прочитането на името ми в списъка свхващам като неуважение към това, което съм правил след толкова години работа. От друга страна мисля, че е съвсем правилно да се изчисти цялата тази страница с досиета", твърди Драганов, който е член на партия "Либерално-демократична алтернатива" на Румен Данов и Желю Желев. Повечето от бившите агенти обаче все още не са склонни да признаят това.