Дайте на браншовете контрола върху храните
Представете си, че имаме нужния ресурс да отворим мандра в Италия и започнем да произвеждаме пармезан, който да зрее не шест, а два месеца. Максимум за година ще бъдем разобличени. При това ще го направи самият бранш, а не италианската агенция по храните, нито потребителските организации. Защото хората в бранша добре знаят, че една лъжичка катран в кацата с мед разваля всичко, и изхвърлят черните овце по най-бързия начин. Това каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители" на дискусията "Как да подобрим имиджа на българските храни" на конференцията Retail in Detail 2015.
Дискусията тръгна с презумпцията, че вече има качествени български храни, които обаче не получават заслужената потребителска оценка. Така е при все цялата условност на понятието качество и с уговорката, че да се обобщава с "български храни" е релевантно, когато говорим за имиджа на външни пазари. На вътрешния пазар има и качествени, и не толкова качествени както вносни, така и български продукти. Именно в разграничаването на едните от другите се крие голям резерв за спечелване на потребителското доверие. Сред участниците в дискусията надделя мнението, че най-ефективният и евтин за данъкоплатците контрол върху храните е този, който могат да осъществят браншовите организации. За да се случи самоконтролът обаче, е необходимо държавата да създаде съответното законодателство.
Браншовите сдружения могат
"Най-железният контрол върху един продукт може да бъде осъществяван от сдружение на конкурентните му производители. По инерция на мисленето и законодателството обаче ние всички очакваме това да го свърши държавата. А тя няма ресурс за това", каза Кирил Вътев, съсобственик на "Тандем В". "За да произведеш "Прошуто ди Парма" трябва прасето да е родено в Парма, да е отгледано в Парма, да е хранено с фураж от Парма и Парма-продуктът да е произведен в Парма. От 40 години процесът се контролира от частен институт "Прошуто ди Парма". В него работят хора, обвързани емоционално със създаването и имиджа на тази марка и на този продукт. Те са неподкупни и треперят за доверието към марката и за имиджа й не само на италианския, но и на световния пазар", илюстрира подобни практики Кирил Вътев.
"Колкото по-малка е властта на държавата, включително и в сферата на контрола, толкова по-добре", смята и Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара."Очакванията към държавата са ненормално големи. Убеден съм, че браншовите съюзи могат много по-добре и по-ефективно да се справят с контрола върху определен тип храна, отколкото чиновник на заплата. Но всичко това е въпрос на процес", добави той.
Радослав Радевразказа, че във винопроизводството в България има действащ браншови самоконтрол. Дали едно вино има правото да носи дадено географско наименование се решава от регионални дегустационни комисии, съставени от производителите в региона. Тези комисии не са възникнали по самоиницатива на бранша. Те действат по силата на закона за виното, който по международен модел прехвърля много правомощия от държавата към браншовите организации в сектора.
Но не са упълномощени със закон
Винопроизводството обаче е единственият бранш в страната с подобен закон. Останалите сектори се борят за закон за браншовите асоциации още от 1992 г. "Един такъв закон ще институционализира браншовите и съсловните организации и да им даде правото на самоконтрол, каквото в момента нямат", обясни Кирил Вътев. Според него браншовите организации не могат да преминат към такъв самоконтрол, без да са оторизирани от държавата. "Сега, ако обвиниш някого публично, ще излезе, че те е страх от конкуренцията. Блогърите и хейтърите ще се излеят с огромна сила. И ще се появи някой много добър адвокат, който да защитава "несправедливо" обвинената "изправна" страна", обясни ситуацията Вътев.
Участниците в дискусията коментираха, че прехвърлянето на правомощия от държавата на браншовите организации ще е и по-ефикасно, и в пъти по-евтино за данъкоплатците. В момента бюджетът издържа агенцията по храните с нейните 4 хил. служители. Това не просто не дава нужните резултати, но води и до редица негативни ефекти.
Неефективността на държавата руши доверието
"Ние се свръхдоверяваме на държавата. А тя не се справя добре в ролята на арбитър и реакцията на хората е загуба на доверие. Трябва да си вземем обратно правомощията, защото тя не е толкова ефективна, колкото очакваме да бъде", каза Богомил Николов
Участниците в дискусията говориха за следния парадокс – държавата има огромна армия от служители и упражнява свръхконтрол върху индустриалното производство на храни. Въпреки това в обществото доверието към индустриалните производители не е на нужното ниво. Хората дори са по- склонни да се доверяват на уличните продавачи на мляко, плодове или зеленчуци, знаейки, че не подлежат на никакъв контрол. "Има риск, но има и доверие. Въпреки всичко потребителите предпочитат този продукт, а не отиват в магазина да си купят мляко в тетрапак, проверено от агенцията", каза Богомил Николов.
Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България, отбеляза, че организацията, която тя представлява, работи за това все повече малки производители и фермери да излизат на пазара и да предлагат директно своята продукция - една чиста храна, на крайния потребител. Ако се скъси веригата от производителя да потребителя, това ще гарантира доверие между двете страни. Освен това българският потребител ще има алтернатива, каквато имат потребителите във всяка страна от ЕС. Тя отбеляза, че правната рамка в България, свързана с директните продажби и производството на храни във ферми, страда от несъвършенства. Има обаче процес на оптимизиране на наредба 26, който би трябвало да реши този проблем.
Фермерска VS индустриална храна
Служител на "Данон" от публиката се възмути от противопоставянето на "чиста храна" директно от производителя срещу индустриално производство. "Така за пореден път се набива в главите на хората, че всичко, което е купено от магазина и е индустриално произведено, е негодно."
Той подкрепи тезата, развита преди това от Кирил Вътев, че за храните в публичното пространство се говори недостоверно, некомпетентно и безотговорно, което поражда недоверие у потребителите. Според него големият проблем е, че добрите практики или не се комуникират, или биват очерняни.
На въпрос дали палмовото масло в млечните продукти също е проблем на говоренето служителят на "Данон" каза: "Реално съществуващо беше. Големият проблем дойде от това, че не беше комуникирано на опаковката. Има и такива производители, които подменят съставките в продукта. Така снижават себестойността му и нелоялно получават преднина пред другите."
"Палмовото масло е точно в зоната на нелоялната конкуренция, както и всички заместители на основни суровини. Но нека да не слагаме всичко под един знаменател, защото по начина, по който говорим за индустриалните храни, излиза, че всичко там е химия или алхимия, което е абсолютно некомпетентно и недостоверно", добави Вътев.
"Когато говоря за чиста храна, не казвам, че индустриалната храна е задължително мръсна. Но, съжалявам, просто има много лоши примери, които естествено компрометират онези, които искат да работят качествено", обясни Десислава Димитрова. "Докато като потребители стоим пред затворена врата и не можем да видим зад нея, всеки компромат за храните ще разклаща доверието към съответните предприятия", добави тя.
Сред участниците надделя мнението, че индустриалното и фермерското производство не бива да се противопоставят. Освен конкуренти те биха могли да са и партньори. Защото ние сме от едната страна на барикадата - искаме да гарантираме потребителите да получават качествена храна (Десислава Димитрова). Те трябва да се допълват, ако общата цел е формиране на доверие (Богомил Николов). В крайна сметка всички сме в една лодка и нашият потребител някъде по света различава българския продукт и не отдава значение на това дали производителят му е малък или голям, нов или стар (Радослав Радев).
Изгонете черните овци, каза Богомил Николов. Смятам, че вместо да криете конкурентите, които грешат, трябва да ги изобличите, за да може да се изчисти имиджът. Важно е да се опълчим смело срещу нелоялната конкуренция и нелоялните практики. И не трябва да се крием от проблемите. Трябва да се изправим пред тях и да ги решаваме, добави той.
Какво се иска от държавата
Цялата хранително-вкусова промишленост на България функционира въпреки държавата. В момента тя е в много тежка ситуация, под много голям натиск. Трябва да оцелява на един свит пазар, като не всички сектори имат възможност за експорт. Така че единственото, което бихме могли да очакваме от държавата, е да създаде необходимите закони, за да може да се случи този самоконтрол и да се случи и някакво коопериране, коментира Кирил Вътев. Той наблегна и че е необходима държавна политика за отглеждането на български суровини, конкурентни на вносните. Десислава Димитрова също постави като голям проблем пред имиджа на българските храни факта, че производството на българско месо, мляко и зеленчуци за целите на хранително-вкусовата промишленост не са достатъчни.