Българи! Изкуството е в опасност!, повтаря Гео Милев от първата сцена 100 години по-късно.
Българи! Изкуството е в опасност!
Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.
Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни "политически дейци" – нямат нищо общо с народа.
Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.
С този колаж от цитати на Гео Милев отпреди близо 100 години режисьорът Иван Добчев спектакъла си "Гео" в Народния театър по романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов. Третото премиерно представление е от 19 ч. тази вечер на Голяма сцена, част и от "Нощта на театрите".
Първият - "Изкуството е в опасност!" е от статията "Автономия на народния театър" от сп. "Везни", където Милев осъжда орязването на държавната субсидия и политически зависимото ръководство на театъра и призовава за "борба против М-вото на нар.просвета, борба, в редовете на която не трябва да липсва нито един културен български гражданин."
Спектакълът почита двойната годишнина от рождението и убийството на поета и публицист (120 и 90 години) от сцената, която той радикално се опитва да модернизира като режисьор, преводач и общественик. В края на краищата успява да постави само едно представление - "Мъртвешки танц" на Аугуст Стриндберг, там, където иначе се играят "Свекърва" от Антон Страшимиров и "Ивайло, убиецът на Асеня".
Драматизацията на постановката е по наградения с "Хеликон" и "Елиас Канети" роман на Христо Карастоянов "Една и съща нощ" за отношенията между Милев и анархиста Георти Шейтанов, а в главната роля е Леонид Йовчев. 
"Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си "Везни" и "Пламък", през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.
Тази битка беше загубена", пише Иван Добчев.
Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите - на Петя Боюкова, а музиката на Христо Намлиев. 
Участват Марин Янев, Алиса Атанасова, Зафир Раджаб, Ева Данаилова, Павлин Петрунов, Румен Драганов, Неда Спасова, Кристина Кулиш, Димитър Илиев, Росен Гицов, Димитър Бисеров, Леонид Йовчев, Александър Кънев, Валентин Ганев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Албена Ставрева, Сребрина Георгиева, Виктория Колева, Стилиян Желязков, Михаил Стоянов, Георги Сиркатов, Бюрхан Керим, Константин Еленков, Пламен Петков, Кети Райкова, Ели Колева, Аделина Желязкова, Самуела-Ивана Церовска, Надежда Колева и Дани Атанасова. 
