Стар фестивал с модерен дух и звучене
Откри се традиционният Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора (23 ноември – 5 декември). За 46-и път сцената на Държавната опера става домакин на творци от цялата страна, за да покаже ниво и вкус. Идеята на Фестивала – да бъде витрина на новото като тенденция. Концепцията беше заложена още с първата вечер. Най-напред солистите на операта Русалина Мочукова, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Александър Марулев, с оркестъра и хора, под палката на Красимир Къшев изпълниха откъси от операта на маестро Георги Атанасов "Гергана" (по творбата на Петко Р. Славейков). Изборът е целенасочен, във връзка с 90-годишния юбилей на Старозагорската опера и първия цялостен спектакъл в нейната дълга история, представен още през 1925 година. В късната 1975 главният художествен ръководител Димитър Димитров преоркестрира творбата и дирижира нова постановка по случай 50-годишнината от основаването на театъра. А с най-новия им спектакъл "Безвремие" на хореографите Станислав Генадиев и Виолета Витанова балетната трупа пък показа провокиращите съвременни тенденции в танца. Регистрира насоки в танцовия театър, които и като музика, и като концепции на изразност са различни.
В това издание на фестивала за първи път
има съществени новости.
То е във философската концепция. И като стратегия – със селектиране.
"Вече заявих, трябва да изгоним мухъла и нафталина от операта – недвусмислен е новият директор режисьорът Огнян Драганов. – В чужбина съм поставил над 40 спектакъла. Като сравня нашите постановки с тези навън, никой не си позволява да ги прави там с такава визия. Фестивалът не бива да показва това, което мнозинството в Стара Загора иска да види, а да заяви тенденциите в съвременния оперен театър. Трябва да "отлепим" от дъното. Защото този фестивал беше навремето преглед – пишеха се оперни заглавия специално заради него, на тази сцена се играеха световни премиери. Всички се надпреварваха да идват с по-добро".
И ако в предишните години участието на фестивала е с покана: Предложете вие, елате с някакво заглавие. И, да, театрите идват, но с нискобюджетните си постановки. Тази година е направено нещо съществено различно – на събраната база данни на премиерните заглавия, реализирани от музикално-сценичните трупи през сезон 2014-2015, около 70 на брой, е направен задълбочен анализ от най-големия специалист – д-р Любомир Кутин (автор на редица научни статии, на книгата "Българските фестивали: категории и системи за оценка", културен администратор, участник в различни културни и артистични проекти). От тях са подбрани 13 спектакъла по заложени
критерии:
постановките да имат оригинални режисьорски, сценографски, костюмографски и хореографски решения; да приобщава аудиторията от всички възрасти; да обогатява културния живот на града; да издига и утвърждава престижа на професионалното българско оперно, оперетно и балетно изкуство; да включва музикални събития за деца и други образователни инициативи. Смисълът е, да се подкрепя творчеството.
"Тук дори не става въпрос театрите да поръчат опера, оркестрите – симфония, а камерната музика вече сме я забравили – доуточнява д-р Кутин. – Защото у нас управлението на системата е порочно. Всичко клони към промотирането – т.е. бързооборотните дейности, грижата за творчеството на композитори, либретисти, художници, хореографи остава на заден план. Това създава основни дефекти в националната музикална култура."
Организирането на фестивали за музикално-сценични изкуства е сложно заради богатото им родово, видово и жанрово многообразие. Оказва се обаче, че в нормативната уредба липсват адекватни стандарти за премиера, адаптация, възстановка, копродукция. Няма ясни правила. Не са дефинирани адекватно и предмета на дейност на държавните културни институти в тази система. Ето и прост пример: ако в оперен театър на един град имат костюми и певци, а в друг град – симфоничен оркестър, може ли да се създаде копродукция? Съгласно правилата на Министерство на културата реализираните приходи от дяловото участие на симфоничния оркестър няма да се субсидират.
Ето на този фон новото ръководство на Държавната опера - Стара Загора, наследило и задължения от близо 800 000 лева, се ангажира да организира 46-ото фестивално издание, с прибавка – спрени телефони, без интернет и с 5000 лева щедра помощ от министерството. Спасител е общината Стара Загора, която е основен инициатор от самото създаване на форума.
Резултатът
Всяко от заглавията на фестивала носи някаква уникалност: "Дон Паскуале" (27.11) е копродукция на Варненската опера с Театро Комунале – Модена, Италия; "Травиата" (26.11) на операта в Бургас е представление с особен поглед – нестандартен прочит на класическата мелодрама от Верди по романа на Дюма-син. Тази вечер е "Омагьосаният" на Държавната опера - Пловдив, българско произведение на живеещия в Германия Божидар Спасов (в момента доцент по оркестрация и теория във Висшето училище за музика и сценични изкуства, Есен), иновативно – създадено с нови елементи.
Участват и "независимите", извън държавно или с общинско субсидиране културни институти – Фондация "Дарина Такова" ще представи операта на Джакомо Пучини "Лястовичката" (3.12), с млади изпълнители и известните творци режисьорът Явор Гърдев и художникът Чавдар Гюзелев.
Един от най-нашумелите и модернистични спектакли за сезона – "Катерина Измайлова" няма да пристигне, въпреки поканата, защото Русенската опера е на турне.
"Арабеск" (2.12) ще отбележи 175-ата годишнина от рождението на Чайковски с фрагменти от "Лебедово езеро", част от спектакъла Viva La Classica. Децата също са приобщени. Софийската филхармония ги зарадва с "Приказки за обой" от успешната програма "Фортисимо фамилия".
И още
Първа работна среща на директорите на оперни театри от балканския регион (4-5.12), с идеята да се създаде Балканска оперна мрежа. В сътрудничеството ще влиза и размяната на декори и костюми, при преференциални финансови условия. Вече са потвърдили Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, Хърватия. На срещата ще има и импресарии – световноизвестните Адриан Холендер и Антъни Арморе.
От Националния институт за изследване на изкуствата, БАН, пък ще представят последния – ІV том, на поредицата си Български музикален театър, съставен от проф. д.изк. Розалия Бикс, проф. Румяна Каракостова, проф. д.изк. Анелия Янева, доц. Миглена Ценова-Нушева и д-р Емилия Жунич.
Очевидно Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора постепенно ще се наложи като образцов иновативен модел, макар днес все още не е припознат от музикално-сценичните театри в страната за национален преглед на това изкуство. Трудно е, когато традициите са прекъснати. Възстановяването им изисква тройни усилия, но убедеността, която дава ентусиазъм на директора Огнян Драганов безспорно трябва да се подпомогне. Защото, когато едно министерство като това на културата – т.е. шапката, не генерира политики, то очевидно, вече назрели, те идват отдолу. А и безспорно такъв фестивал е необходим.