Агенция "Ройтерс" научи за сваления самолет от източник в турското военно ведомство. Информацията тутакси бе потвърдена от руските военни. Турция веднага зае твърда позиция - Анкара припомни как неведнъж е предупреждавала Русия, че е недопустимо да нарушава въздушното й пространство. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви: "Всички трябва да зачитат правото на Турция да се защитава от заплахи. Неидентифициран самолет наруши въздушното ни пространство. За пет минути той получи 10 предупреждения".

Въпросът дали самолетът е свален случайно или при преднамерена акция бе решен твърде бързо в полза на втория вариант. Както писа "Новая газета", Турция чудесно е знаела, че розата на ветровете в провинция Латакия налага руските бомбардировачи за няколко секунди да се отбиват в турска територия.

Мотивите на Ердоган са що-годе прозрачни: Анкара неведнъж е критикувала Русия заради сирийската й политика. Първо, Москва допускаше като възможност да подкрепи кюрдите, които воюват с "Ислямска държава" (ИД) и представляват терористична заплаха за Турция. Второ, Русия нанасяше удари по територия, контролирана от етнически турци в Сирия, които се бият срещу Асад на страната на умерената опозиция (макар да има различни гледища по въпроса; Русия подозира, че те подкрепят и терористични групировки, включително ИД).

При всяко положение Кремъл смята, че в Сирия трябва да се "изблъскват" настрана всички, които пречат на Асад да воюва с радикалните ислямисти. Трудно бихме противоречали на Александър Баунов, главен редактор на Carnegie.ru, нарекъл във Фейсбук Сирия "турската Украйна" за Ердоган, според когото Русия се месела в зоната с традиционно влияние на Турция.

Затова руският бомбардировач най-вероятно е свален съзнателно. И това не е само удар в защита на собствените интереси. Това е и удар срещу сирийската политика на Путин, рязко увеличил влиянието си в региона. Възможно е впрочем Ердоган да няма никаква стратегия с далечен прицел - Турция шумно сигнализира за своето присъствие и интереси, принуждавайки новия играч да се съобразява с тях. И същевременно подава заявка за собствена квота в системата за съвместна дейност, каквато се формира между Франция, САЩ и Русия.

Турският удар прати Русия в пълен шок. Емоционалното изявление на Владимир Путин показва, че Москва, неподготвена, е разглеждала Турция като играч, разногласията с който не изключват и многопланово сътрудничество. Москва е сметнала, че в случая с Турция бизнесът е по-важен от политиката. Кремъл обаче е пропуснал възможността геополитиката да стане по-важна от бизнеса, сочена и от собствената му практика в близката чужбина.

Какво е готова днес да стори Москва - ето главният въпрос. Първата реакция бе доста сдържана от практическо гледище, но емоционална като риторика. В социалните мрежи виждаме призиви за ответни действия, скъсване на дипломатическите отношения. Но бе взето по-прагматично решение - за удар по туристическия отрасъл в Турция. За начало на хората в Русия бе препоръчано да не пътуват до Турция. Надвечер решението се втвърди: федералната агенция "Ростуризъм" забрани продажбата на турове за тази страна.

Ще подчертаем, че сваленият самолет е предизвикателство не само към Путин - във външната политика, това е и предизвикателство вътре в страната. Невероятен скок бележи у нас търсенето на резки стъпки, а това тласка президента да демонстрира максимална твърдост, каквато не може да си позволи в днешната ситуация. Става дума не толкова за прокремълската армия от блогъри и медии, колкото за военната корпорация, генералитета, явно унизен и от предизвикателния акт на Турция, и от реакцията на Русия, и от трагичния край на един от летците, чието тяло сирийската опозиция скланя само да размени срещу военнопленници, заловени от сирийската армия. Друг важен момент - вълна от негодувание вдига прокремълският печат, засилвайки противоречието между вътрешнополитическите (да вдигне антитурска вълна) и външнополитическите (да запази конструктивното участие на Русия в сирийското уреждане) цели на Путин.

Това означава, че реакцията на Русия ще се проточи във времето, много решения ще бъдат взети след анализ на ситуацията и най-твърдите стъпки навярно тепърва предстоят. Твърде много ще зависи и от реакцията на Запада - Путин очаква от него минимална солидарност, каквато няма и няма да има. Все още са много неяснотите, всички страни се мъчат да действат предпазливо и претеглят внимателно всяка стъпка. Позициите на страните постепенно ще се изясняват, а междувременно Русия все повече ще се озлобява, все повече затъвайки в самота - това ще провокира и по-конфронтационни стъпки не само спрямо Турция, но и спрямо САЩ и НАТО. Засега ответните мерки засягат военното сътрудничество с Турция и туризма. Обсъжда се въпросът за санкции.

След изчаквателна пауза, за да види колко далеч е готова да стигне Москва, Западът предпазливо започна да се солидаризира с Анкара. След спешно заседание на Съвета на НАТО в Брюксел, свикано по инициатива на Турция (Ердоган явно е търсел подкрепа от алианса и е получил такава), генералният секретар Йенс Столтенберг потвърди, че има пълни гаранции за сигурността на Турция, и призна за адекватно поведението на Анкара. Президентът на САЩ Барак Обама, който разговаря във Вашингтон с френския лидер Франсоа Оланд (и позицията на Белия дом вероятно е съгласувана тъй или инак с тази на Франция), призна правото на Турция да брани въздушното си пространство.

Русия се озова сам-самичка, унизена пред цял свят. Това ще е свръхмощен тест за якост на системата за координиране на усилията, която се мъчи да гласи днес Франция след атентатите в Париж. Турция не е просто страна, участваща в сирийския конфликт. Тя е членка на НАТО с крайно противоречиви интереси, що се отнася до ИД, сирийската опозиция и бъдещето на Сирия. И за разлика от Русия е играч, за който Сирия е нещо "къде по-мило и свидно".

Катастрофата с руския "Еърбъс А321" над Синай бе първата червена линия, начертана от сирийската криза - тя ограничи движението на хора от Русия по света. Сваленият бомбардировач стана втора - и вписа сирийската политика в рамките на кървавия турски фактор. Едно е ясно: ще бъдат прокарани още много такива линии и цялата история едва започва. На фона на нарастващия хаос се чуват все по-силно успокоителни гласове: трета световна няма да има. Изглежда обаче светът вече хлътва в една война от нов тип, война от ерата на световна терористична заплаха. Война, която няма начало и не се знае какъв ще е краят. (БТА)