По-познати като "дълговратите", Каян са туземен народ, бежанци от Мианма, които живеят в севеверозападен Тайланд, провинцията Мае Хонг Сон.
Авторът на фотогалерията Атанас Куцев е фотограф и оператор. През март тази година той и още 9 журналисти от Източна Европа бяха на обучение в Тайланд, организирано от Minority Rights Group International – световна организация, бореща се за правата на туземните и малцинствените групи по света. В Тайланд той прекарва две седмици в различни региони и се среща с местни народи, за да разкаже историите им.
Каян са един от най-популярните и интересни за туристите туземни народи в Югоизточна Азия заради обичая жените да носят метални обръчи около вратовете си и така се създава илюзията, че са издължени. Всъщност, обръчите избутват ключиците им надолу, а дългият врат е само илюзия. 
Каян живеят в малки бамбукови къщи, чиито покриви са направени от листа, сплетени по специален начин с клонки. 
Децата също се включват в направата им. 
Каян традиционно се изхранват със земеделие и събиране на плодове и билки от гората. 
В последните години обаче заради бързото развитие на туризма започват да насочват усилията си към направата на сувенири – шалове, дрехи, кукли. 
Представителите на народа каян нямат тайландско гражданство. Заради това и не могат да напускат провинцията Мае Хонг Сон. Макар да могат да се върнат в Мианма, казват, че не искат да го правят, защото тук земята е по-плодородна и туризмът е по-развит. 
Посетих Най Сой - най-малкото от трите селища, в които живеят каян в този регион. "Преследвах" историята за това как туристите се държат сякаш местните жители са музейни експонати или като че ли са част от "човешки зоопарк". 
Срещнах се с почти всички жени в селото, които при вида ми забързаха да се пооправят, да сложат традиционни дрехи и кърпи на главите си и да се захванат с "традиционни" дейности. 
За моя огромна изненада никоя от тях дори не загатна за негативната страна на туризма. Всички искаха да се снимат, позираха пред камерата, а след това леко ме подканваха да си купя нещо. 
Най-младата е на 17, казва се Муко. Има 15 обръча. Говори английски. Каза, че обожава туристите. Половин час след като разговаряхме с нея вече си беше махнала обръчите. 
Силно впечатление ми направи, че нито една от жените не знаеше защо носят обръчи около вратовете си. Чухме единствено слуха, че преди много години са започнали да ги носят, когато отивали в съседното село, за да се различават от местните жени и да не се "смесят". 
Му Рай е на 47 г. и има най-много пръстени в селото (25 на брой). В селото е от 22 години. Тя е единствената, която може да слага обръчите тук. 
33 годишната Му Ко, приседнала до Му Рай, е махнала обръчите си, защото, както ни сподели тя, "не си струва". Все по-малко туристи идват в това селище, защото е най-отдалеченото и най-трудно достъпно от трите. 
Жените в селото споделиха, че децата не искат да носят обръчи, защото им се смеели в училище. Това застрашава продължаването на традициите на Каян. 