Иновативните лекарства стигат до българските пациенти за около 3 години

Иновативните лекарства стигат до българските пациенти за около 3 години

Иновативните лекарства стигат до българските пациенти за около 3 години
България е страната с най-дълъг срок за въвеждане на иновативни терапии след регистрацията им на европейско ниво в ЕС. Средно забавянето на достъпа на българите до иновативни медикаменти е 956 дни или близо три години, колкото е и в Румъния. За по-голямата част от останалите страни-членки срокът е под две години, а в държави като Дания, Швейцария и Австрия - около 100 дни или девет пъти по-бързо, отколкото у нас. 
Такава статистика изведоха днес от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на работна среща между фармацевтичната индустрия и държавата, организирана от асоциацията. 
Като се изключи бавното темпо, с което новите лекарства достигат до българските пациенти, достъпът у нас е сравнително добър. От общо около 70 регистрирани иновативни терапии на европейско ниво в момента, в България вече се реимбурсират около 30 от тях, т.е. над 40%. За сравнение в Румъния са допуснати едва 8%, но в Норвегия и Австрия - около 90%. 
България продължава да е на едно от последните места в Европа и по публични разходи отделяни за лекарства на човек. За болнично лечение на един пациент през 2011 г. са били предвидени около 60 евро, докато в Швейцария тази сума е около 480 евро, в Германия – около 360 евро, в Гърция – около 355 евро.
Близо 17% от разходите на НЗОК и домакинствата за лекарства се дължат на начисляването на ДДС, отбелязват от ARPharM, които отдавна настояват за намаляване на данъка върху лекарствата. В същото време в Румъния и Естония тежестта на ДДС в разходите за лекарства е 8.26%, в Полша – 7.41%, в Литва и Унгария – едва 4.76%. 
Разходите за здравеопазване, в това число и за лекарства, нарастват най-бързо в "догонващите" държави, сред които е и България. За периода 2004 - 2010 г. с най-голям ръст на бюджетите за здраве са Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%). В държави с високо финансирани здравни системи нивото на разходите е с по-малък процент – Холандия (15%), Унгария (20%), Великобритания (24%). Страни като Швеция, Белгия и Дания пък са успели за последните 10 години да увеличат обема на достъпните медикаменти без почти никакви увеличения в разходите, благодарение на договори и регламентиране на отношенията с фармацевтичната индустрия, посочи по време на срещата директорът на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации Ричард Бергстрьом. 
И у нас благодарение на административно наложени изисквания в средата на тази година, за 2015 г. ще бъдат спестени около 44 милиона лева под формата на задължителни отстъпки от страна на фармацевтичните компании. По предварителните изчисления за догодина спестените средства ще достигнат 65 милиона. Това обаче е едностранна, макар и наложителна мярка, която можеше да се въведе като индивидуални споразумения с компаниите, в които да се договорят условия устройващи и двете страни, отбеляза пред журналистите директорът на ARPharM Деян Денев.