Брюксел е "символ на всичко, което може да се обърка в един съвременен град", твърди Тони Джъд.

Покойният историк, написал това през 1999 г., имаше предвид небрежността на градските власти - тя превърна голяма част от белгийската столица в неприятна бъркотия от бетон и ремонти по улиците с най-лошия трафик в Европа, пише сп. "Икономист", цитирано от БТА.

Неговите думи обаче звучат също толкова актуално по повод скорошната поредица терористични заговори и нападения.

Белгия отдавна е вземана на подбив в Европа, което до голяма степен се дължи на нейната лошо функционираща политика. През 2010 г. и 2011 г. караниците за правата на фламандскоезичното население в околностите на Брюксел забавиха съставянето на правителство с 589 дни, което беше световен рекорд.

Терористичната заплаха обаче разкрива по-тъмната страна на лошото управление в Белгия, която се проявява под формата на липса на координация между службите за сигурност и пренебрегване на райони като Моленбек - западнало предградие, населено предимно с мюсюлмани.

На 21 ноември белгийските власти повишиха нивото на терористична тревога в столицата до най-високата степен, посочвайки като основание, че съществуват опасения от множество нападения като тези в Париж.

Трудно е човек да си спомни подобен случай в Европа, включващ такова прекъсване на градския живот, а и нещата не са приключили. Абдеслам не можа да бъде заловен при поредица от полицейски акции, а тревогата в Брюксел остана в сила до 30 ноември.

дори във времена на криза - това бе доказано и миналата седмица. Депутат от фламандските националисти обвини социалистите франкофони, че позволяват Брюксел да бъде обхванат от "ислямско варварство". Местни политици, включително кметът на Брюксел, упрекнаха федералното правителство за строгите мерки в столицата. Чужденците също се включиха в "критиките срещу Белгия", както ги нарече местната преса. Някога Белгия беше държава без нация, отбеляза със сарказъм в. "Монд". Сега тя става нация без държава.

Част от критиките са пресилени. Белгийската полиция и разузнавателни служби невинаги работят в синхрон, но това е положението навсякъде. На европейско ниво Белгия настоява за споделяне на разузнавателни данни; именно страни с по-могъщи тайни служби като Великобритания и Франция не проявяват желание да споделят информация, въпреки че и това се променя.

Що се отнася до извънредните мерки, без достъп до разузнавателните данни, накарали белгийските власти да поставят Брюксел под повишена тревога, е трудно да се прецени решението им. Но повече от две седмици след като в Париж бяха убити 130 души, повечето жители на Брюксел със сигурност ще проявят снизходителност.

От години външните наблюдатели смятат

първо, защото тя е олицетворение на мечтата, че вътрешните различия може да бъдат уредени с федералистка каша; на следващо място, защото тя е пример за недоверието между севера и юга. Събитията напоследък предлагат трета гледна точка: подобно на други европейски страни Белгия изпитва затруднения пред лицето на вътрешна терористична заплаха.

Тук, както на други места, бюджетните съкращения оставят полицията и разузнавателните служби с недостатъчни ресурси, включително хора, които знаят арабски. Служителите по сигурността имат списък с лица, будещи повишено внимание, който включва около 800 потенциални или действителни чуждестранни бойци, но подобно на своите колеги във Великобритания и Франция въобще нямат човешките ресурси, за да наблюдават всички тях.

Същевременно Белгия се сблъсква с последиците от своя

Справедливо или не, в глобален план Моленбек се превръща в нарицателно за джихадизъм, но подобни проблеми има в цялата страна. Имигрантите и техните преки наследници са доста по-застрашени от безработица, отколкото белгийците, които не са от чужд произход; техните деца имат слаби резултати в училище. По-голям дял хора от населението на Белгия са заминали, за да отидат да се бият в Сирия или Ирак, отколкото от която и да е друга страна от ЕС.

Нито една европейска страна с голямо мюсюлманско малцинство обаче не е решила проблема с интеграцията. Великобритания и Франция възприемат различни подходи, но във всяка от тях множество хора загиват при "местни" терористични нападения.

В Швеция в градове като Гьотеборг има частична сегрегация; миналата седмица правителството направи остър обратен завой в своята бежанска политика. Дори Германия, която предприема собствен експеримент в интеграцията, след като приветства стотици хиляди сирийски бежанци, се мъчи да приеме, че е земя на имиграцията, а не на гастарбайтерите (гостуващите работници).

Във всяка от тези и други страни

в социологическите проучвания; в някои те са на първо място. Преди двайсет години главната терористична заплаха в Европа идваше от регионални сепаратисти. Преди десет години - от зрелищни нападения на "Ал Кайда" или вдъхновени от нея групи.

Сега тя се превръща в нещо по-разбъркано, насочена е срещу по-меки цели, организирана е през границите и е свързана с организираната престъпност и контрабандата на оръжия. (Френският специалист по екстремизма Оливие Руа говори за "ислямизирането на радикализма"). Това повдига неотложни въпроси за властите в Европа - не на последно място, доколко са готови да споделят разузнавателна информация и данни със своите колеги на други места, било то в рамките на ЕС или в други формати. Време е да спрат критиките срещу Белгия. Голяма част от Европа е в същото положение.