Идея за създаване на школи в съседни балкански държави, където да се обучават кадри за туристическата индустрия, е назряла сред българските браншовици. Това заяви пред журналисти председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Благой Рагин на първата официална среща на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (Balkan Alliance of Hotel Associations- BAHA) в Албена.

Дефицитът на квалифициран персонал в отрасъла е много остър напоследък. По данни на Рагин най-търсени са готвачите. Има недостиг също на работна ръка за хотели и ресторанти, аниматори, спасители.

Още преди година на среща в Кранево ресторантьори споделили пред шефа на асоциацията, че не могат да намерят готвачи дори при заплата от 2-3 хил. лв. Тогава Рагин им препоръчал да наемат бесарабски българи, като се позовал на собствения си опит.

Сегашната идея за школите предвижда също обучение на етнически българи зад граница. Страната ни трябва да дава зелена карта за квалифицирани туристически кадри, смята браншовикът. Засиленото строителство на хотели и ресторанти е една от причините за дефицита. През последните пет години капацитетът на туристическите бази у нас нараства средно с 10.2%. Развитието на инфраструктурата обаче е в застой и спъва бизнеса. Очакваните летовници в страната ни за тази година ще са около 5.5 млн., докато при по-добра инфраструктура биха били 10 млн., твърди Рагин.

Проект за съобразяване на образованието с нуждите на бизнеса ще бъде разработен и по програма "Професионална квалификация", финансирана от ФАР. Работодатели от строителния бранш, шивашката промишленост и хотелиерството ще попълват анкети, за да посочат каква професионална подготовка е нужна на кадрите, които биха назначили. Резултатите от тестовете ще послужат за актуализиране на системата за професионално ориентиране и учебните програми, съобщи Милчо Димитров, бивш зам.-министър на труда и социалната политика, сега експерт по пазар на труда и развитие на човешките ресурси. Според него една от основните цели на проекта е да се скъси периодът, в който промените в икономиката стигат до образователната система. Смята се, че благоприятните срокове са около 4-5 години. Според Димитров обаче у нас времето е разтеглено до над 15 години.