Ако приемем за вярно, че бразилците играят най-красивия футбол в света,

по същата логика е вярно, че едни от най-хубавите неща във футбола са

измислени от холандските треньори. През 70-те години Ринус Микелс

създаде тоталния футбол, след него Йохан Кройф го доразви и направи

"Барселона" четири пъти шампион на Испания. През последния сезон в

Европа холандците отново показаха треньорските си способности - Франк

Рийкард спечели с "Барселона" трофея в Шампионската лига, а Роналд Куман

вероятно изненада дори самия себе си с победното шествие на "Бенфика" в

Шампионската лига, където португалският тим елиминира шампиона от 2005

г. "Ливърпул".

 

Холандската треньорска школа още стане още по-актуална със започването

на световното първенство, тъй като четирима специалисти от страната на

лалетата водят национални отбори на Мондиал 2006. Това са наставникът на

Холандия Марко ван Бастен, селекционерът на Австралия Гус Хидинк,  Дик

Адвокаат с Корея и 64-годишният Лео Беенхакер, считан за динозавър в

професията, който е начело на дебютиращия тим на Тринидад и Тобаго.

 

 

 

Ван Бастен, под чието ръководство Холандия изнесе впечатляваща

квалификационна кампания от 12 мача без загуба, успя да оформи и новото

лице на националния тим на страната си. Той предпочете в доста от

срещите да представя обещаващи млади играчи от тимове като "АЗ 67

Алкмаар" за сметка на някои от поовехтелите "барони" в състава като

Клуиверт, Давидс и Зеедорф. Защитата на Холандия така и не изигра два

мача в един и същ вид, което предизвика полемики, но резултатите говорят

в полза на Ван Бастен и екипа му, в който влизат още бившият вратар

Стенли Менцо и Роб Вичге. Надеждите са, че най-сетне холандците ще

успеят да повторят онова фантастично представяне от европейското

първенство през 1988 г., когато отново в Германия спечелиха титлата

начело с Ван Бастен и Гулит. 

 

Сънародникът на Бастен Гус Хидинк направи невъзможното и класира

Австралия на Мондиал 2006, където съставът попадна в доста неудобна

група с Бразилия, Хърватия и Япония. След първото си участие на световни

финали през 1974 г. австралийците винаги се препъваха на края на

квалификациите, които протичаха по един и същ сценарий - в групата си от

зона "Океания" т.нар. "сокъроус" отупваха Нова Зеландия и няколкото

съседни островчета, които поради националната си независимост разполагат

със собствени отбори, но в крайна сметка всичко приключваше в мача-бараж

с първия стойностен противник. За да избегне кошмарния сценарий,

главният инвеститор в австралийския футбол - милиардерът Франк Лоуи,

ангажира Хидинк и мястото на Мондиал 2006 най-сетне бе спечелено.

Интересното е, че холандецът доведе в Мелбърн своя сънародник Йохан

Неескенс, който навремето заедно с Кройф сформираше най-силната двойка

футболисти на националния тим от 70-те години.

 

 

 

Холандската школа пожъна невероятни успехи и в Корея, който на Мондиал

2002 сензационно се добра до четвъртото място под ръководството на Гус

Хидинк. Опитите на футболните чиновници от Сеул да компенсират

напускането му с назначаване на португалеца Умберто се оказаха пълен

провал, а търпението им се изчерпа след равенството с Малдивите.

Злополучният селекционер бе заменен на поста от холандеца Джо Бонфрер,

който изведе състава до спечелване на място на Мондиал 2006. Миналата

есен обаче корейците решиха, че националният им тим не играе атрактивно,

и Бонфрер си замина, а в Сеул пристигна Дик Адвокаат. Известният със

суровия си нрав холандец заложи на схемата на предшественика си Хидинк с

продължителни турнета и тренировъчни лагери с месеци, в това число и

някакво едноседмично занимание, определено от "Франс футбол" като "стаж

за командоси". До началото на световния шампионат корейците бяха на

поредния лагер в Шотландия. Целта е поне второ място в групата, където

са Франция, Швейцария и Того.

Четвъртият в холандското треньорско каре - Лео Беенхакер, бе изваден от

нафталина в предпенсионна възраст с ангажимент към състава на Тринидад и

Тобаго. Отборът, който се нарича "Сока Уориърс" и ще играе за пръв път

на големи футболни финали, е в сложна ситуация, тъй като се падна в

група с Англия, Швеция и Парагвай. Шефовете на футболната централа в

Порт-ъв-Спейн обаче тайно се надяват, че бившият селекционер на

Холанндия и Аякс Беенхакер ще успее да спечелил поне първата точка за

страната от световно първенство.

 

 

Останалите треньорски школи, представени по-масово на Мондиал 2006, са

тези на Бразилия, бившата Югославия и Франция. С назначаването на Маркош

Пакета за селекционер на Саудитска Арабия бразилците на треньорските

скамейки станаха общо четирима - освен него там са Карлош Алберто

Парейра, който селекционира състава на световните шампиони от Бразилия и

се надява да донесе шестата титла за страната си, португалският

наставник Луиш Фелипе Сколари и Зико, който е ангажиран от Япония. Някои

причисляват към тази група и треньора на Коста Рика Алехандре Гимараеш,

който е роден в Бразилия, но още като младеж емигрира, променя

гражданството си и дори носи като футболист цветовете на костариканския

национален тим на Мондиал 90.

 

Специалистите от бившата Югославия са другата обособена група. Златко

Кранчар води националния отбор на Хърватия, а друг футболен капацитет от

Загреб - Бранко Иванкович, класира  на световните финали състава на

Иран. Илия Петкович спечели място за Сърбия и Черна гора на Мондиал

2006, а работилият дълго време в Африка Ратомир Дуйкович извежда Гана в

дебюта й срещу Италия. Ганайският тим, известен като Black Stars, е

подценяван от мнозина, но някои специалисти виждат именно в Дуйкович и

хората му бъдещата сензация от Африка.

 

Световното първенство ще бъде поле за изява и на трима френски треньори

- Реймон Доменек, Роже Лемер и Анри Мишел. За разлика от Доменек, който

води националния отбор на Франция, Лемер и Мишел имат договори в Африка

- първият в Тунис, вторият в Кот д'Ивоар. Лемер, европейски шампион с

Франция през 2000 г., в момента води най-добре организираният африкански

тим. Той получи възможност да работи почти четири години с т.нар.

"картагенски орли" и освен че сформира силен състав, наложи в него

играещи в Тунис футболисти като например младия Саел Ясин Шикауи от

"Етоал дьо Саел". Концепцията му да върне в местното клубно първенство

някои от играещите в чужбина  състезатели също се увенча с успех. Доста

специалисти са на мнение, че Лемер ще успее да излъже някой от считаните

за фаворити в групата отбори на Испания и Украйна.

 

 

 

 

Другата "интересна птица" от френски произход Анри Мишел вече влезе в

историята с това, че за четвърти път ще участва като треньор на световно

първенство, при това всеки път с различен отбор. Той е водил тимовете на

Франция (1986), Камерун (1994) и Мароко (1998), а четвъртото му

появяване ще бъде с Кот д'Ивоар. По-силно постижение с пет световни

първенства има само сърбинът Бора Милутинович. От Анри Мишел  и неговите

"Слонове" се очаква допълните да изострят интригата в т.нар. "група на

смъртта", където конкуренти са Аржентина, Холандия и Сърбия и Черна

гора.

 

По двама представители сред селекционерите на национални отбори на

Мондиал 2006 имат Аржентина с Хосе Пекерман и Рикалдо ла Волпе, който

подбира играчите на Мексико, както и Швеция и Германия. Шведите са

представени от Ларс Лагербак, който води националния тим на страната, и

селекционерът на Англия Свен Горан Ериксон, а двамата ще се сблъскат в

игрова обстановка на 20 юни в Кьолн, когато е мачът Швеция - Англия.

 

Германците също са двама, освен Юрген Клинсман на Монндиал 2006 е и

поелият преди няколко месеца отбора на Того Ото Пфистер, дългогодишен

треньор в Африка, извел юношите на Гана до световната титла през 1991

г..Германските треньори можеше да бъдат и повече, но Лотар Матеус не

успя да класира Унгария, а Берти Фогст също се провали в Шотландия. Пред

Ханс-Петер Бригел (Албания), Зиги Хелд (Тайланд) и Хорст Хеезе (Малта)

въобще не беше поставяна задача да касират отборите си на Мондиал 2006.