Париж е буден месец след терористичните атаки, които отнеха живота на 130 души. Хората се опитват да бъдат силни и да продължават живота си, като открито показват, че не ги е страх и няма да се предадат.
Париж е буден месец след терористичните атаки, които отнеха живота на 130 души. Хората се опитват да бъдат силни и да продължават живота си, като открито показват, че не ги е страх и няма да се предадат. 
Парижани продължават да излизат по терасите и да се забавляват, макар и винаги с едно на ум в последния месец. "Онези, които направиха този удар, те искаха да ни спрат! На тях явно не им харесва, че се забавляваме и сме свободни, но ние ще продължаваме да бъдем свободни", коментира 27-годишният Жерар. 
По местата на атаките всеки ден минават стотици хора от цял свят да оставят цвете, да запалят свещ или просто да отдадат минута почит в памет на загиналите. 
По улиците на Париж човек може да види стени с послания, нарисувани графити, сърца, знака за мир и френското знаме под различни форми, навсякъде. Сърца са изрисувани и до местата, надупчени от куршумите. 
Това е българинът Герасим Дишлиев, актьор мим по професия, живее от повече от 20 години в Париж.
"Много е странно да видиш и да чуеш нещата които се случват. Такъв подобен прецедент беше падането на Берлинската стена за мен. Войната винаги е била далече от нашите цивилизовани страни, а сега влезе в тях. Тук говорим за терористичен акт, чиято цел е единствено и само за да изплаши населението", коментира той.
"На война имаш представа в определен момент от къде какво да очакваш, а тук идва опасността и вървейки по улиците, всеки път, когато срещнеш брадат, си казваш – ето, той е от лошите. Всъщност брадатият чака дъщеря си, той рисува по стените като теб или като другите. Това е много лошо, защото човек си променя мнението за другите. Как едни събития свързани със смъртта на много хора, ни карат да се замисляме", казва още 47-годишният Герасим Дишлиев.
Това е Андреа Ди Люка, на 52 години, от Неапол, Италия. По професия е актьор. Главно работи в театъра, но също приема поръчки и за киното. Живее във Франция от 30 години, а в квартал "Сен Люи" от 20 години.
По време на нападението в Le Carillon, Андреа, заедно с жена си и племенниците са вечеряли в къщи. Чувайки изстрелите, първоначално помислили, че са фойерверки, но бързо осъзнали, че е нещо много по-сериозно. В деня на атаките парижани са били в шок и по-голямата част се затворили по къщите си, но младите хора са реагирали бързо и са се взели в ръце. Първите дни са били шокови за всички.
"Случилото се не е нещо малко и не може да се забрави просто ей така, дори месец след това. Остава в паметта завинаги", казва Ди Люка и разказва, че сега парижани са по-сближени от всякога. "Кой откри съседа си, с когото дори не се беше засичал на входната врата, кой - колегата, с когото досега са разговаряли единствено за работа, а трети - някой друг човек от града. Париж е един огромен град и хората са отчуждени един към друг. От месец започна сближаване между хората, те започнаха да си помагат както никога досега", казва Ди Люка.
Това е Паскал Куба, 40 години, от Париж, актриса мим и преподавател в университет.
"Това, което мен ме ядоса е, че затвориха театъра и музеите, а това са местата, където хората могат да развият интелекта и себе си като личности. Според мен терористите целят точно това - подобни места, където се развива културна дейност, да бъдат затворени, като по този начин се променя погледът на младите хора към света и се ограничават от към знания и глобално мислене. Също съм раздразнена, че това са места, където младите хора могат да спорят по между си, да се аргументират", коментира тя.
"Три дни след атаките имахме репетиция с класа мимове студенти и решихме преди да започнем, да отдадем минута мълчание в памет на жертвите. Конфузната ситуация идва от там, че ние сме мимове и постоянно мълчим, затова реших да поговоря с моите студенти какво мислят за случилото се. Искам да им дам надежда и сила да се борят за живот си, защото те са горе-долу на същата възраст като загиналите младежи. Нашата работа като преподаватели е да ги научим как да се борят", разказва още Паскал Куба.
