Със 189 гласа "за" поправките в конституцията бяха приети окончателно (допълнена, видео)

Със 189 гласа "за", 39 "против" (БСП, Велизар Енчев и Георги Кадиев) и 1 "въздържал се" (Корман Исмаилов) в присъствието на министъра на правосъдието в оставка Христо Иванов парламентът прие на трето четене поправките в конституцията, засягащи съдебната система.
В гласуването не участваха депутатите от ДСБ и гражданската квота в Реформаторския блок - Атанас Атанасов, Борис Станимиров, Валентин Павлов, Вили Лилков, Гроздан Караджов, Иван Иванов, Мартин Димитров, Петър Славов, Радан Кънев, Станислав Иванов (син на бившия хасковския кмет Георги Иванов). Корман Исмаилов от реформаторите от Народна партия "Свобода и достойнство" гласува въздържал се.
"За" бяха 12 депутати от Реформаторския блок - Антони Тренчев, Бойка Маринска, Борислав Миланов, Борислав Великов, Димитър Делчев, Димитър Шишков, Димитър Танев, Костадин Марков, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Никола Хаджийски, Румен Христов.
"Против" бяха депутатите от БСП, както и независимите Велизар Енчев и Георги Кадиев. Стефан Данаилов от БСП не участва в гласуването.
"За" бяха ГЕРБ, ДПС, Патриотичният фронт, "Български демократичен център" (БДЦ), АБВ, "Атака", депутатите от "Движение България на гражданите" и СДС, както и тримата независими - Ана Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев.
Гласуването беше поименно - със ставане на крака от депутатите и изричане на волята им.
То беше излъчено пряко по БНТ и БНР, а в залата присъстваха членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), магистрати, представители на дипломатическия корпус.
След гласуването Георги Кадиев поиска прегласуване, защото колегите му от Реформаторския блок гласували не както е предвидено в конституцията. По думите му имало негови колеги, които вместо "за", "против", "въздържал се" казали "тук", като при поименна проверка. Така направи Атанас Атанасов от ДСБ, който в крайна сметка отказа да участва в гласуването.
Какво гласуваха
Кадровият орган на Темида - Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на две колегии - едната ще отговаря за съдии, а другата - за прокурори.
Пленумът (общият състав) ще прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, ще взима решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт, както и ще се произнася с решения по въпросите, които са общи за цялата съдебна власт.
Какви точно ще са правомощията на двете колегии ще бъде определен със закон. За приемането на такива текстове не се изисква квалифицирано мнозинство.
Променя се начинът на избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като се предлага те да се избират с мнозинство две трети от народните представители.
Разширяват се правомощията на Инспектората да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Конституционният съд ще може да бъде сезиран и от Висшия адвокатски съвет в случаите, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите.