Улрике Луначек, зам.-председател на ЕП: Не бих нарекла Саудитска Арабия съюзник на ЕС
Улрике Луначек е зам.-председател на Европейския парламент от групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Отговаря за мрежата "Сахаров", чиято цел е да насърчава и подкрепя лауреатите и да засили контактите между самите лауреати, членовете на ЕП и гражданскотообщество; да привлече вниманието към нарушенията на правата на човека в държавите на лауреатите и да засили международния натиск върху потисниците. Луначек е член на Комисията за външни работи, зам.-председател на делегацията за връзки с Босна и Херцеговина и с Косово . Освен това замества председателя на ЕП във връзка със Западните Балкани. Родена е през 1957 г. в Австрия.
Г-жо Луначек, тази година носител на наградата "Сахаров" за свобода на мисълта на Европейския парламент (ЕП) е блогърът Раиф Бадауи от Саудитска Арабия. Това е страна, която от години е критикувана заради потъпкването на човешките права.
- Може би има някаква форма на натиск, но не и промяна в отношението. Ние отправяме критики към Саудитска Арабия от доста време. Факт е, че някои страни, включително членки на ЕС, но най-вече САЩ, разглеждат Рияд като съюзник.
Държавата е голям доставчик на петрол. Смятам, че постепенното премахване на зависимостта от изкопаемите горива ще спомогне за развитието на въпроса за човешките права в страни като Саудитска Арабия. Наистина се надявам на това, защото заради зависимостта си от петрола, ЕС не е толкова силен в борбата за защита на човешките права, колкото би могъл.
Има ли промяна в отношението към Рияд, това средство за натиск ли е?
- Присъждането на наградата"Сахаров" на Раиф Бадауи е символ и знак за подкрепа за всички онези, които искат Саудитска Арабия да е по-свободнаи демократична държава. Наградата епродължение на политиката на критикикъм Рияд, но в същото време поставя страната във фокуса на международната сцена.
Мисля, че това е много важно, особено във времена като тези, когато Саудитска Арабия е на масата за преговори във Виена за Сирия. Защото всички, които имат отношение към този конфликт –Саудитска Арабия, Иран, Турция, Русия,САЩ и Европа – трябва да бъдат заедно на масата, за да намерят решение.
Но макар и участието на Рияд в преговорите за Сирия да е важно, това не бива да спира критиките заради нарушаването на човешките права, както и искания като това на председателя на ЕП Мартин Шулц за незабавното освобождаване на Раиф Бадауи .
Как да разглеждаме ролята на Саудитска Арабия в борбата срещу"Ислямска държава" – като съюзник или враг?
- Мисля, че Саудитска Арабия трябва първо да погледне себе си. Ние знаем, че в миналото страната е финансирала групи, които се сражават заедно с "Ислямска държава". Рияд също така бомбардира цивилни граждани в Йемен.
Така че ролята на Саудитска Арабия не е еднозначна. По отношение на постигането на мир в Сирия е важно Саудитска Арабия да е на масата за преговори, но не бих ги нарекла съюзник. Когато обаче става въпрос за борбата срещу "Ислямска държава", бих казала, че ролята на Рияд не е еднозначна.
След атаките в Париж ЕС заговори за по-строг контрол на външните граници, за повече регулации на търговията с оръжие и т.н. Но достатъчно ли е това, за да се предотвратят подобни атентати? Как Европа трябва да се справи с този проблем?
- На първо място не трябва да наричаме борбата война, защото това напомня за президента Джордж Уокър Буш и употребата на думата "терор", което доведе до инвазията в Ирак. А това е една от причините сега да имаме проблеми.
Важно е държавите членки да си сътрудничат по-добре по въпросите със сигурността и обмена на информация между разузнавателните служби. ЕС има база данни за т.нар. чуждестранни бойци, но по моя информация от преди 2 седмици само 5 страни членки предоставят информация.
Така че преди да започнем да говорим за обща европейска разузнавателна агенция или за база данни на самолетните пътници, е важно разузнавателните агенции да започнат да си сътрудничат по-добре.
Почти всички от атентаторите в Париж и други атаки са израснали в държави членки на ЕС. Така че трябва да подсилим сътрудничеството между полициите на страните от ЕС и да предпазим младите хора от възможността да бъдат радикализирани.
Това е, което трябва да направим – не просто да затварямег раници и да казваме, че терористите са дошли с бежанците. Да, може би един или двама от тях са пристигнали по този начин в Европа. Но бежанската криза е нещо съвършено различно, с което трябва да се справим. Тези хора се нуждаят от солидарност и политическа воля за предоставяне на защита и убежище.
Ще има ли промяна в отношението на Европа към бежанците след атаките в Париж?
- Както казах, трябва да разделим двата проблема. Справянето с тероризма и с бежанската криза са отделни въпроси. Някои крайно десни партии се опитват да смесят тези две теми и казват,че терористите идват с бежанците. Но терористите намират други начини. Част от тях вече живеят тук.
Всички държави членки трябва да бъдат солидарни едни към други и да приемат бежанци – не само Австрия, Германия и Швеция. Новите страни членки на ЕС – тези, които се присъединиха през 2004 г. и 2007 г. – трябва да направят повече, да са гостоприемни, а не просто да казват: "Не искаме бежанци".