Светлозар Желев: Всяка споделена книга е изживян живот заедно
В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи, с въпроси за тяхната лична класация на литературната 2015 г. и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".
Светлозар Желев е директор на Националния център за книгата към НДК, двигател на литературен клуб "Перото" и мениджър на онлайн книжарницата на bgmamma. Преди това е ръководел издателствата "Колибри" и "Сиела". Ето какво каза той.
Какво планирахте, но не ви остана време да прочетете през изминалата година? А да напишете?
– Страшно много неща. Но свърших толкова много, че съм повече от щастлив. Моите мечти са големи, само така имам постоянния стимул да ги преследвам. Прочетох над 300 книги. Сигурно ви се струват много, но като съберете книгите за наградата "Хеликон" и тези за "Ръкописът", и се получават над двеста. Прочетох и повече от 30 книги на български приятели, които ме помолиха за съвет, и още стотина за работа и удоволствие.
Не успях да прочета новата книга на Харпър Ли, поезията на Георги Борисов, Надя Радулова, Мария Донева. Книгите на Маркос Паренте, Лоренсо Силва и Сусо де Торо, които ме чакат за празниците, "Младост" на Сорентино, много, много са...
За написване имам страшно много, но не мога да пиша добре, харесвам много малко от написаното от мен, понякога се получава, дори и на моите високи критерии отговаря, но рядко. Аз споделям импресии, впечатления, отблясъци от това което виждам и преживявам, чист поток на споделянето. Понякога е интересно, понякога не. Но има отзвук, а това винаги е добре. За мен тези неща са още врихи към опознаването ми, и от мен самия, и от другите.
Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г.?
– Много книги чакам! С огромно нетърпение. Новите романи на Джонатан Франзен, Юнас Юнасон, Мирослав Пенков, Елизабет Костова, Катерина Хапсали, Алек Попов, Милен Русков, Васил Георгиев. Чакам Томас Пинчън на български! Да, Томас Пинчън! Това ще е истинско събитие!
Аз следя много издателства - Колибри, Жанет 45, Сиела, Аквариус, Хермес, Леге Артис, Изток Запад, Факел, Панорама, издателството за поезия "Да", Ерго... Издателствата изграждат своята политика и облик, и все повече и повече, и това се превръща в един важен елемент от литературния контекст. Има поредици, които заемат много важно място, и са първата препоръка към читателя.
Кое беше литературното събитие на 2015 г. - по света и у нас?
– В света беше спокойна година. Бих посочил може би две най-важни събития - излизането на втория роман на Харпър Ли "И страж да бди на пост", смятам, че след една от най-култовите книги на 20-и век, решението да се публикува първият по време роман на Ли е изключително, и излизането на четвъртата книга - продължение на трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон от Давид Лагеркранс "Онова, което не ме убива". Очакваното в целия свят продължение на книгите променили отношението към криминалната литература, породили до много голяма степен скандинавската вълна в криминалния жанр, се оказа изключително добро и се ползва с любовта на феновете навсякъде.
Другите силни събития са по-скоро в бизнеса - сливания на големи издателства в САЩ, Англия, Франция, Испания, промяна на отношението към електронните книги, като такива, които ще убият хартиената книга - този разговор вече замира, видя се, че нейната смърт е силно преувеличена, и други по-скоро професионални неща.
В България беше по-драматично. Ще се опитам да съм кратък. Създаването на Националния център за книгата към НДК и подкрепените от него близо 30 проекта, Каталога "Съвременни български писатели" и представянето му на "Панаира на книгата" във Франкфурт, Конференцията "Книгата и държавата" в НДК, новата награда за принос към литературния контекст "Перото", самият литературен клуб "Перото" в НДК, са една истинска пролет на книгата в двореца.
Към тях ще добавя и рецензията в "Нюйоркър" за "Физика на тъгата" на Георги Господинов и номинирането на превода ѝ от Анджела Родел за наградата "ПЕН" в Щатите, Софийският международен литературен фестивал, който все повече се превръща в сърцето на литературния живот - изключителни писатели бяха тук - Клара Санчес, Жосе Луис Гарсия Мартин, Сусо де Торо, Маркос Паренте, Хосе Карлос Сомоса, Лоренсо Силва, Гийермо Мартинез, Жозе Родригеш душ Сантуш...
Много важно събитие беше и първото издание на фестивала Синелибри за филми, базирани на книги, организиран за 25-годишнината на издателство "Колибри", изключителен интерес имаше около него, дойдоха Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито, имаше филми по книги на Милан Кундера, Давид Фоенкинос, на Никита Михалков, "Младост" на Сорентино... Ако прибавим и много важната изложба "Влюбените в книгите", това което се случи през последните три месеца за книгите беше една истинска революция. И мисля, че това се отрази и бе видно на панаира на книгата в НДК. А, да не пропусна и гостуването на зам.-изпълнителния директор на Федерацията на европейските издатели Енрико Турин, и на вицепрезидента на Федерацията г-н Енрико Мота, тяхното присъствие беше много важно за възприемането и комуникацията от страна на българските институции.
И накрая ще завърша с най-важното - приемането след 6-годишна борба и подписването му от страна а министъра на културата на Стандарт за библиотечните фондове. С приемането на този нормативен акт изпълнителната власт се ангажира да осигурява всяка година по 800 хил. нови книги за библиотеките в страната. Това е една новина и ангажимент, който ние като граждани трябва да приветстваме, и да следим стриктно за неговото спазване. Нормативните актове са за това, както всеки гражданин е задължен да ги спазва, така държавата още повече е длъжна да го прави. Та, ако в новия бюджет не са легнали тези около 8 милиона лева, очаквам, че ще има сезиране от страна на творческите и професионалните организация на компетентните органи за това. Най-после ще може да бъде осигурен достъпа до знание и книги на гражданите, поет като задължение още с подписването на Лисабонския договор.
А Вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?
– Филмът е "Урок" - силен, човешки, искрен филм.
Постановката е "Квартет" на Явор Гърдев - изключително иновативно, красиво, с блестящата игра на Снежина Петрова и Захари Бахаров.
За изложбата вече казах - "Влюбените в книгите", много важен тласък за налагането на четенето сред младите, а революцията в НДК на директора Мирослав Боршош с откриването на "Перото", Театър Азарян, пространството за танц и алтернативен театър ДНК. С подкрепата за филми, и всичко, което Двореца излъчва като послание, като надежда, и като демонстрация, че със желание и умения, могат да се направят толкова много неща, е най-важното не само през тази, а и за последните повече от 20 години.
Коя книга ще подарите за Коледа?
– Ще подаря десетки книги. Не се шегувам. Аз винаги подарявам книги. Много поезия - Ани Илков, Херман де Конинк, Томаж Шаламун, Иван Цанев, Иван Теофилов - техните прекрасни книги са гордост за световната литература, и ще ги споделя с близки и приятели, Харуки Мураками, "Вдъхновени" на Исак Бабел - този велик разказвач, "Алефът" на Борхес, "Животът, начин на употреба" на Жорж Перек, "Том 2.0" на Шпатов и "Край до край" на Стефан Стефанов - двама все още млади писатели, които ценя страшно много и с удоволствие ще споделя с мои приятели.
"Скитникът и синовете" на Александър Секулов, роман с деца, светъл и чист като водите на Адриатика, и малко книжки за деца, разбира се - имам си подготвени книги на Юлка, на Зорница Христова, на Петя Кукудева... И "Малкият принц", с илюстрациите на Дамян Дамянов - любимо и за малки, и за големи. Коледа е за подаръци, емпатия и споделяне. Всяка споделена книга е изживян живот заедно.