Беше около 6 часа сутринта на първи юни, 2015 г. Боботещият звук на малък мотор се носеше над спокойното море до един от плажовете на гръцкия остров Лесбос. Скоро надуваема лодка с около 20 души на борда се показа на хоризонта.

Докато лодката приближаваше плажа Ефталоу в северната част на острова, пътниците простряха ръце във въздуха и извикаха: "Аллах Акбар" ("Господ е Велик" на Арабски).

През следващия час пристигнаха още две лодки. Повечето от хората на борда бяха от Сирия, Афганистан и различни африкански страни. Прекосяването на около 10 км по вода от турския до гръцкия бряг беше последният етап от тяхното пътуване. Те щяха да стъпят на европейска земя за първи път в живота си.

На около 25 км оттам, в селото Керами Калонис, 57-годишнит православен свещеник Стратис Димоу, висок мъж с искрящи сини очи, получи обаждане за новопристигналите бежанци.

Отец Стратис бързо се отправи към малката сграда, в която се помещава "Акалиа", (прегръдка на гръцки) благотворителната организация, която той създава през 2009 г., за да помага на бежанци и мигранти. Той приготви сандвичи и бутилки с вода за новопристигналите – пеша те щяха да стигнат селото около обяд. Местният закон забранява на всички, влезли в Гърция нелегално, да използват какъвто и да било транспорт.

Отец Стратис, който носи кислородна маска, за да облекчи дишането му, обясни, че благотворителната организация е раздала повече от 60 тона храна, дарена от гърци, и е помогнала на повече от 10,000 бежанци.

През последните месеци сцени като тази на плажа в Ефталу се повтарят безброй пъти по гръцките острови в момент, когато Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза от десетилетия насам.

Досега около 800.000 бежанци и мигранти са пристигнали от Турция по море. През миналата година броят им е бил само 43,500 души. Повече от 3,600 души са загинали или са обявени за изчезнали, след като са се опитали да стигнат до Европа по море, според данни на Върховния комисарят за бежанците към ООН.

В много части на Европа християнските църкви и благотворителните организации активно се включват в усилията да се помогне на бежанците. В Гърция обаче Православната църква не играе такава важна роля, а някои нейни свещеници дори предупреждават, че мюсюлманите сред мигранти представляват опасност за страната.

Но други свещеници споделят вижданията на отец Стратис, който почина от рак на белите дробове на втори септември тази година. Той умря в същия ден, когато безжизнено тяло на тригодишното сирийско момче Айлан Кюрди изплува край бреговете на турски курорт. Неговата смърт стана символ на страданията и трудностите, през които бежанците минават, за да потърсят убежище в Европа, след като снимки на трагичната сцена бяха публикувани по целия свят.

Тези служители на църквата приемат, че е част от тяхната християнска мисия да помагат на хората, бягащи от войни и конфликти в Близкия Изток и Южна Азия и от крайно бедни държави в Африка.

Отец Крисостомус Хациниколау, 41, е монах, който живее в манастир на връх Атон в Северна Гърция. Монасите, които живеят там се смятат за затворени и консервативни, но отец Крисостомус е намерил един неочакван приятел в лицето на Аминт Фадул, 29-годишен адвокат от Сирия, който бяга от родината си през 2013 г., за да се спаси от преследване, след като протестира срещу управлението на президента Башар ал-Асад.

През май тази година в едно солунско кафене монахът, висок мъж с черно расо и втренчен поглед, и Фадул, облечен в синьо яке, от време на време проверява своя телефон, докато двамата разказаха как са се запознали.

В началото на 2014 г. отец Крисостомус бил на посещение в манастира "Св. Троица" в Хейбелиада, малък остров, близо до Истанбул, където среща Фадул, който също е православен християнин.

В средата на миналата година Фадул се свърза с монаха и го моли да му помогне да се премести в Гърция законно, защото не може да си поднови визата и така остане легално в Турция.

Отец Крисостомус се обръща към гръцките власти, но успява да намери решение. Фадул решава да направи това, което стотици хиляди бежанци в неговото положение правят – да плати на каналджия, в този случай 1,250 евро, за да премине в Европа.

На 23 декември миналата година, два дни преди Коледа, той се качва на надуваема лодка близо до турския курорт Кушадасъ с 36-ма други сирийци, иракчани и камерунци и се отправя на опасно пътуване до гръцкия остров Самос. По едно време Фадул се консултира с картата на мобилния си телефон и установява, че лодката е твърде далеч от брега и горивото, с което разполагат, няма да ѝ стигне, за да стигне крайната си дестинация.

Отец Крисостомус продължи разказа: "Аз бях в село Лерин в Северна Гърция, беше по Коледа. Обадих се на един познат от Самос и той ми каза, че е невъзможно да се изпрати хеликоптер или спасителна лодка. Освен това властите щяха да ме питат откъде знам за мигрантите и можеше да ме обвинят като съучастник в каналджийство. Не можех да направя нищо друго, освен да се моля."

Той отива в Солун, където Отец Крисостомус го приютява в своя дом. Той учи гръцки в местния университет и смята да кандидатства за политическо убежище и да остане в Гърция.

Отец Крисостомус каза, че би помогнал на Фадул дори и ако не беше християнин. "В Послание до галатяните Св. Павел казва: "Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски."

Би било логично, ако християнските свещените следваха призива на Исус "Обичай ближния сикакто себе си", да очакваме да се втурнат да помагат на бежанците и мигрантите. Но в действителност това не е точно така.

Гръцките медии често отразяват изявите на солунският митрополит Антим, който веведнъж той говори против мигрантите в своите проповеди. В своя кабинет, той ми каза, че бежанците мюсюлмани застрашават вярата на гърците.

Антим не е единственият високопоставен църковен служител, който споделя такива възгледи. Митрополит Серафим от Пиреос също прави ксенофобски и расистки коментари. През май тази година, той изпраща писмо до всички църкви в Пиреос, осъждайки анти-расисткото законодателство, прието от гръцкото правителство и решението да се построи джамия в Атина. Серафим не отговори на многобройните искания да бъде интервюиран за този материал.

Ники Папагеоргио, доцент по теология в Аристотелския университет в Солун, каза, че ксенофобските нагласи нямат корени в православната теология, която възпитава в толерантност. Но той обясни, че гръцката църква често вижда себе си като пазител на гръцките традиции и език.

Ангелики Зяка, доцент по история на религиите в същия университет, каза, че свещениците, които са явни расисти, представляват само една група вътре в църквата, но техните публични коментари "се чуват повече от на тези, които мълчаливо работят и имат значителен принос".

Един от свещениците, които се борят срещу ксенофобията, е 55-годишния отец Прокопиос Петридис, помощник епископ в Никейската метрополия в Атина. До 2009 г. той е бил викарий в църквата "Св. Панталеймон" в Атийския квартал със същото име, където живеят много имигранти.

Това е район, в който крайно-дясната партия "Златна Зора" също се ползва със силна подкрепа. В края на 2007 г. група младежи – които впоследствие се оказва, че са членове на партията – отиват в църквата и питат отец Прокопиос дали иска да подпише петиция за изселването на чужденците от квартала.

След тази случка крайно десни привърженици започват ожесточена кампания срещу отец Прокопиос. "Започнаха с клевети и словесни атаки. Заплашваха ме, че ще създават проблеми по време на неделната литургия," спомня си той. "Заплашваха ме на улицата: "Напусни това място. Ти си този, който води чужденците тук!""

Отец Прокопиос каза, че той има "мълчалива" подкрепа от своя архиепископ и никакво съчувствие от страна на останалите свещеници. "Бях съвсем сам, но имах подкрепата на обикновените хора," каза той.

Като институция Гръцката православна църква има няколко проекта, които подкрепят бежанци и мигранти. Но Харис Конидарис, говорител на Архиепископията в Атина, централата на църквата, отбелязва, че търсещите убежище са само част от хората, на които църквата помага всеки ден чрез кухни за бедни, организирани от епархиите в цяла Гърция.

През юни тази година "Апостоли", благотворителна организация под ръководството на църквата, заедно с международна мрежа на православните християнски благотворителни организации, ремонтира център за хората, пристигащи на остров Хиос. Работниците инсталират душове и обновяват електрическата система в сградата, където 500 души са живели в пространство, предназначено за 110 души. Предоставени са и хигиенни и училищни комплекти.

Една от дългосрочните инициативи на църквата в подкрепа на бежанците е приют за деца, които пристигат в Гърция без родителите си. Центърът, управляван от "Апостоли", се намира в атинския квартал "Св. Димитър". Откакто е отворил врати през 2011 г., приютът е осигурил подслон на 169 малолетни.

Василики Гямали, социален работник, който управлява приюта, обясни, че сградата е собственост на местната епархия. Центърът е финансиран със средства от гръцкото правителство и Атинската Архиепископия. Повечето от настанените там посещават училище за деца от различни култури. В центъра психолози и социални работници учат децата какви са техните права и търсят начини да ги съберат със семействата им.

Али Мохамади, двайсет-и-няколко годишен афганистанец, който работи като преводач, е живял в приюта две години. Неговият баща, който работи като държавен служител, е бил убит от талибаните. Мохамади е едва на девет години, когато напуска страната, заедно със своя 10-годишен брат. Почти шест години те живеят в Иран, работейки във завод за мрамор. Но Мохамади винаги е мечтал да живее в Европа. През 2011 г. той отива в Турция, където прекосява река Марица с лодка, за да влезе в Гърция.

Мохамади, висок и слаб, с дълъг бретон, който пада в очите му, има добри впечатления от приюта и казва, че никой там не насилва децата да приемат християнството. "Въпреки че това е институция, управлявана от църквата, никой не ни говореше за християнството. Бяхме свободни да отидем и да се молим в импровизирани джамии в Атина," каза той.

Повечето от бежанците и мигрантите, които пристигат в Гърция се отправят към Западна Европа, минавайки през Македония и Сърбия към Унгария, която е част от безвизовата Шенгенска зона.

Повече от 155,000 мигранти са влезли в Унгария през Сърбия през първите осем месеца на годината, според данни на граничната агенция на ЕС Фронтекс. Сръбската столица Белград стана ключова спирка в маршрута на бежанците през Западните Балкани. Хиляди хора бяха наблъскани в малки палатки в паркове около жп и автобусните гари.

Но подобно на гръцката, сръбската православна църква няма водеща роля в грижата за бежанци и мигранти. Голяма част от подкрепата идва главно от специално създадени за целта обединения от благотворителни организации, бизнеси и доброволци.

Като своите гръцки колеги, отец Бранислав Йосич, помощник директор на благотворителната организация към Архиепископията в Белград, каза, че църквата помага на нуждаещи се хора с много различни съдби.

Той обясни, че сръбската православна църква не разполага с достатъчно средства, за да предложи нещо повече на мигрантите. "Ние не отказваме помощ, но нямаме достатъчно пари," каза той.

Според някои експерти разликите в традициите и възгледите обяснят защо православната църква не е толкова ангажирана да работи с бежанците, колкото протестантската църква и някои благотворителни организации, например.

Мартин Дуцман, висш служител в Евангелската църква в Германия смята, че призивът да се помага на бедните и подтиснатите е особено силен в евангелското християнство. Споменът за нацисткото минало на страната също мотивира немските евангелски църкви са мотивирани да помагат, обясни той.

Дуцман също отбеляза, че църквите в богати държави като Германия имат повече средства от тези на Балканите. "Можем да си позволим да помагаме," каза той.

Местността около град Суботица, която се намира на160 км от Белград, е последната спирка в Сърбия за хората, които минават през западно-балканския маршрут. Градът стана обект на засилен медиен интерес след като Унгария построи ограда по протежение на близката граница, за да спре бежанците, отправили се към Европейския съюз.

Тибор Варга, протестантски пастор в Суботица от 25 години, има мисия – да помага на мигрантите и бежанците. Срещаме се в изоставена тухлена фабрика извън града, където хората нощуват преди да се опитат да прекосят границата. Варга е облечен спортно и носи бейзболна шапка. "Идвам във тухларната два-три пъти на седмицата, понякога всеки ден, ако се налага. Искам да говоря с бежанците, да чуя техните истории. Осигурявам им храна, дрехи, одеяла, всички получени чрез дарения," каза той. Доброволци от международната благотворителна организация "Лекари без граници" също помагат на бежанците.

Разговорът ни е прекъснат от телефонно обаждане от фермер, който иска да дари яйца на бежанците. "Това не е формална организация, не е част от по-голям правителствен план," обясни Варга, добавяйки, че не очаква никаква финансова подкрепа за своята работа.

На въпрос дали православните свещеници в района помагат на бежанците по същия начин, той предложи да попитаме тях. Свещениците обаче отказаха да бъдат интервюирани. Някои обясниха, че трябва да получат разрешение от своя владика.

След кратка пауза, Варга продължи: "Исус казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие ." Така че дори и да смятах тези хора за врагове, пак щеше да е мой дълг да им помогна".

Малко преди да си тръгна, питам Варга дали мога да го снимам в църквата, която се намира в центъра на града. Той махна към старата тухларна и хората, които се миеха с вода от кладенеца. "Това е моята църква," каза той.