Последният път, когато Саудитска Арабия прекъсна връзките си с Иран, след като посолството в Техеран бе щурмувано от демонстранти през 1988 г., за да се постигне подобрение в отношенията, беше нужно такова значимо събитие като нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г.

Трудно е да се види как нещо по-малко може да разреши най-горчивото съперничество в региона, което определя войните и политическите битки в Близкия изток, като Рияд и Техеран обикновено подкрепят противоположни страни, коментира Ангъс Макдауъл от "Ройтерс".

Експулсирането на иранския посланик от Рияд, този път след друго нападение срещу посолството в Техеран в отговор на екзекуцията на шиитския мюсюлмански духовник Ал Нимр в Саудитска Арабия, отново събуди страстите и направи разрешаването на по-големия конфликт още по-трудно.

В основата на новата криза е нарастващото желание на Саудитска Арабия да се изправи срещу Иран и неговите съюзници във военно отношение, след като крал Салман взе властта преди една година, казват дипломати, като той и синът му решиха да се откажат от години на задкулисна политика.

Миналата година Рияд започна война в Йемен, за да спре подкрепяните от Иран милиции да вземат властта, и засили подкрепата си за сирийските бунтовници срещу съюзника на Техеран - президента Башар Асад. Екзекуцията на Ал Нимр, макар да се дължи главно на вътрешната политика, е също част от тази открита конфронтация с Иран според политически анализатори.

Интервенциите последваха години на оплаквания от Рияд от необявена  и непризнавана иранска агресия в региона. Саудитска Арабия посочва подкрепата на Иран за шиитските милиции и обвинява страната, че снабдява с оръжие за нелегални групи в страните от Персийския залив - нещо, което Иран отрича.

Саудитските решения Сирия и Йемен бяха отчасти в отговор на иранската ядрена сделка със световни сили, които вдигнаха санкции срещу Техеран, теоретично давайки на страната повече пари и влияние, за да преследва своите регионални политики.

Новата криза имаше ефекта на засилване на по-широка конфронтация между съюзниците на всяка от двете държави в региона - някои от съюзниците на Рияд също прекъснаха дипломатическите си отношения с Техеран след нападението на посолството, докато Иран предупреди за последствия.

Тази верижна реакция сега може да усложни сложните политически разговори за основни проблеми в региона - за формирането на правителство в Ливан, усилията за постигане на примирие Сирия, преговорите за прекратяването на гражданската война в Йемен и сближаването на Рияд с Багдад.

До 60-те и 70-те години на миналия век Саудитска Арабия и Иран бяха неспокойни съюзници, считани за двата стълба  на стратегията на Вашингтон за ограничаване на съветското влияние в Персийския залив. Сектантството не беше от особено значение.

Но с парите от новото си петролно богатство Саудитска Арабия започна да пропагандира своето твърдо салафитско тълкуване на сунитския ислям, което гледа на шиитите като на еретици. И след революцията от 1979 г. Иран прие и започна да разпространява доктрината за Вилаят ал Факих, според която крайната светска власт сред шиитите пребивава с техния върховен духовен водач.

След войната от 1980 - 1988 г. между Иран и Ирак, която беше започната от Саддам Хюсеин, Иран прие стратегията за "офанзивна отбрана", като се стремеше да използва връзките си с арабските шиити, за да изгради милиции и политически партии, които биха могли да спрат възникването на нови врагове и й даваха възпиращи способности чрез прокси сили.

Рияд разглеждаше отглеждането на шиитските групи на Техеран с голямо подозрение, страхувайки се, че те ще подклаждат революции в съюзнически държави и ще дестабилизират региона.

През 1988 г. стотици ирански поклонници загинаха в сблъсъци с полицията по време на традиционния хадж. Това доведе до щурмуването на посолството в Техеран, смъртта на саудитски дипломат и изгонването на иранския посланик от Рияд. Но когато Саддам Хюсеин нападна Кувейт, Техеран и Рияд оставиха настрана своите различия заради общата кауза срещу един нов общ враг.

Свалянето на Саддам през 2003 г. промени баланса на регионалните сили, тъй като Иран използва връзките си сред голямата шиитска общност в страната, за да спечели влияние в Багдад. Това постави Рияд и Техеран по-открито един срещу друг - модел, който се повтаря в Йемен и Сирия.

В същото време гражданската война в Ирак наля гориво в нарастващо сектантско напрежение, като "Ал Кайда", която следва крайна форма на салафизма, изпращаше атентатори самоубийци срещу шиитските цивилни, което доведе до масови убийства от страна на подкрепяните от Иран милиции.

Сега има известна възможност за по-нататъшна ескалация, както в различните близкоизточни театри, където Иран и Саудитска Арабия подкрепят противоположни сили, така и на фона на световната дипломация, като Рияд се опитва да използва арабски и мюсюлмански канали в опит да изолира Техеран, смятат анализатори.

Но той каза, че Иран може да се стреми да разпали недоволство към Саудитска Арабия сред шиитските общности в Бахрейн.

Подновените протести сред саудитските и бахрейнски шиити заедно с взривяването на две сунитски джамии в Ирак могат да се разглеждат от Рияд като доказателство за иранското подстрекателство.

Рияд накара съюзниците си да прекъснат връзките си с Иран и натисна мюсюлмански организации като Организацията за ислямско сътрудничество да осъдят щурмуването на посолството. Теоретично може също така да засили подкрепата си за сирийските бунтовнически групи.

След екзекуцията на Ал Нимр, иранската Революционна гвардия, елитната военна сила на страната, предупреди за "тежко отмъщение" срещу управляващото семейство Ал Сауд  в близко бъдеще.