"Ролинг стоун" заряза етиката заради интервюто с Ел Чапо

"Ролинг стоун" заряза етиката заради интервюто с Ел Чапо

"Ролинг стоун" заряза етиката заради интервюто с Ел Чапо
"Ако ЦРУ беше пратило Шон Пен да интервюира Осама бин Ладен през 2001, щяхме да си спестим много време". "Защо Шон Пен не попита Ел Чапо колко истински журналисти е избил?"
Това бяха само част от реакциите по социалните мрежи след като сп. "Ролинг Стоун" публикува интервюто на режисьора с мексиканския наркобарон Хоакин Гусман, известен като Ел Чапо.
Интервюто предизвика неодобрение сред разследващите и сериозни журналисти, както заради благосклонния тон, с който Пен описва най-мощния наркобарон на света, така и заради спорните етични решения на списанието – те са позволили на Ел Чапо да прегледа интервюто преди публикуване и да каже иска ли в него да има промени.
Нещо повече – то не е записано наведнъж. При първата си среща с наркобоса, Пен не го интервюира. Те се запознават, вечерят заедно, говорят дълго и режисьорът прекарва една нощ в скривалището му, преди да си уговорят следваща среща. След това силите за сигурност затягат обръча около беглеца и двамата не се виждат втори път, затова Пен му изпраща въпросите си, които биват преведени от английски на испански, а Гусман отговаря само на някои от тях, при това доста лаконично.
По-голямата част от текста е разказът на самия Пен за това как се е чувствал преди и по време на единствената си среща с наркобоса, както и някои негови наблюдения за пазара на наркотици в Америка.
Петима души загинаха в операцията по залавяването на Гусман.
Петима души загинаха в операцията по залавяването на Гусман.
Проблемът с това интервю са редакторите на "Ролинг стоун", пише Кели Макбрайд за института за изследване на медиите Poynter. Те трябваше да напомнят на Пен, че дължи лоялност на читателите, а не интервюирания. Те трябваше да гарантират, че този човек с лоша слава ще отговаря за действията си. Те трябваше да обявят за неприемливо да му позволят да види интервюто преди публикуване.
На този текст му липсват социолог или икономист, които да анализират дали наистина Америка има роля във възхода на Гусман, продължава Макбрайд; липсва му специалист от силите за сигурност, който да обясни дали криминализацията на наркотиците вреди на Мексико.
В него няма данни за икономиката на страната, които да оборят твърденията на наркобарона, че в родното му място няма как да се печелят пари, ако не си в бизнеса с дрога. А вместо вместо да обяснява как Ел Чапо прилича на Робин Худ, Шон Пен можеше да поговори с хората, чийто живот той твърди, че е подобрил. Няма нито дума за семейството на някоя от жертвите му, както и за мексиканските медии, които са обект на терора на нарконабандите.
— Jamil Smith (@JamilSmith) January 10, 2016
"Естествено, че му завиждам – и аз, и много колеги искахме да вземем това интервю. Нито един журналист не стигна толкова далеч, колкото Шон Пен, именно защото Ел Чапо не искаше да говори с журналист", посочва Стивън Дъдли от сайта за разследвания InSight Crime.
"Пен прекарва по-голяма част от времето си, ласкаейки властта на Ел Чапо – камионите му, оръжията му, гледачките на децата му, стотиците мъже, чакащите заповед от него. Разбираемо е, че той не иска да противоречи на престъпник, който вероятно е отговорен за убийствата на ХИЛЯДИ души. Но за това трябва да бъде говорено – пряко или непряко, в зависимост от момента. Ето защо е важно да се знае, че Пен не е журналист. Той няма опита, необходим да тласне разговора напред, нито знае кога да замълчи; не знае кога да погъделичка егото на събеседника и кога да го сръчка; не знае кога да зададе директен въпрос и кога да го сложи в устата на друг човек", посочва Дъдли.
— Ben Taub (@bentaub91) January 10, 2016
"Създаденото от Пен не е интервю и със сигурност не е разследваща журналистика", пише изпълнителният директор на Комитета за защита на журналистите Джоел Саймън в текст за авторитетното издание Columbia Journalism Review. "То се вписва в друг жанр: портрет на знаменитост. Текстът на Пен е упражение по създаване на митове, което оставя Ел Чапо да разказва каквото иска".
"Това е разрешената от Ел Чапо история", казва Лидия Рибейро, една от водещите разследващи журналистки в Мексико. "Нито един самоуважаващ се репортер не би преговарял за такова интервю, особено ние, които рискуваме живота си тук."
Саймън посочва, че режисьорът сам признава, че не е бил готов да задава трудни въпрос, не говори испански (а Гусман не знае английски), че дори не е имал химикалка по време на седемчасовия им разговор.
"Не се съмнявам, че Пен е бил в Мексико в ролята си на журналист, макар да ми се иска да беше се идентифицирал повече с мексиканските репортери, изстрадали толкова много, докато отразяват наркобизнеса и мрежата на официализираната корупция, която го защитава", пише Саймън. "Все пак, той е бил пратен там от списание "Ролинг стоун" с цел да получи информация, която да разпространи сред обществото".
Макар да не води до големи открития, сензационната журналистика е част от свободата на словото и ако мексиканските власти подгонят Пен, аз ще съм първият, който ще го защити, завършва той.
Възможно е това наистина да се случи. Днес говорител на правителството заяви, че режисьорът и мексиканската актриса Кейт де Кастийо - отявлена привърженичка на Ел Чапо, която е посредничила за срещата, не са разследвани. В същото време американските власти може би ще започнат действия срещу Пен заради срещата му с наркобоса, твърдят източници на "Ройтерс".
Интервюто бе публикувано, след като Ел Чапо бе заловен през уикенда. Срещата е била в мексиканската джунгла, но въпреки това полицията е разбрала за нея и я е използвала, за да хване следите на Гусман, който избяга от затвора през юли миналата година.
Вашингтон поиска от Мексико да екстадира Гусман, срещу който има седем различни обвинения, някои от които датират още от 1995 г. В зависимост от това къде ще се гледат делата срещу него, Пен може да бъде призован да свидетелства, но е малко вероятно да бъде подведен под отговорност.
Не е ясно дали има законови основания Пен да споделя информация с властите за срещите си с наркобоса. Въпреки критиките от гилдията, пред съда той може да се позове на законите, които защитават журналистите и източниците, необходими за работата им.
— Doug Saunders (@DougSaunders) January 10, 2016