Няма трус в ДПС
Какви са изводите, които можем да направим за състоянието и бъдещето на етническата партия няколко седмици след низвергването на Местан?
Първо, геополитическите мотиви, изтъкнати от Доган "пред колегите", за смяната на формалния лидер на движението, по-скоро трябва да бъдат оценени като театрален похват или политическа "димна завеса" за отвличане на вниманието. Да, имперските амбиции на Русия на Путин и Турция на Ердоган са факт. Илюзия е обаче да се смята, че можем или трябва да "избираме" между тези "алтернативи". Не е работа на български политик да прави такъв "избор" и после да го представя като акт на патриотизъм. България е определила себе си. Членството на страната в ЕС и НАТО е естественият защитен механизъм срещу аспирациите на авторитарни лидери от азиатски или друг тип.
Като се има предвид непрозрачният, конспиративен начин, по който функционира ДПС, обаче основен принцип в анализа на поведението на движението остава този, че това, което се казва пред публиката, обикновено маскира, гримира същността на процесите там. Без да изключвам версията за "руската мина", върху която Местан бил "стъпил", напълно възможно е причината за неговото остракиране да се крие в
нарушени бизнес интереси
на реалния център на властта в корпорацията ДПС, която генетически е свързана с бившата Държавна сигурност.
Второ, от създаването на етническата партия през януари 1990 г. този "властови център", независимо дали публично или задкулисно (като "почетен председател"), е и остава бащата на движението – Ахмед Доган. Следователно трус в ДПС няма.
Ковчежникът Пеевски не е сменен
В ДПС всичко е постарому
ситуацията там накратко може да бъде определена като business as usual. Илюзия е да се смята, че настоящият триумвират ще е нещо повече от сянка на Доган. Той по всяка вероятност няма да се завърне на сцената като лидер; ще продължи да дирижира разпределението на "порциите в държавата" и "обръчите от фирми", стоейки на "страничната линия".
Не трябва да се забравя обаче, че причините за неговото оттегляне също не са променени. Той успя да съсредоточи в себе си много от негативите, които обществото свързва с ДПС. Драматичната поява на Доган в пилотската кабина прогони всякакви илюзии (ако някой е имал такива), че след неговото "доброволно отшелничество" в сарая партията е изживяла катарзис или поела по нов път.
Трето, малко вероятно е политическите планове и проекти на Местан да се отразят негативно върху ДПС. От една страна, неговото агентурно минало очевидно е пречка, например пред партньорството с НПСД на Касим Дал и Корман Исмаилов. От друга, разкритията му за "модела Кой", както и опитите да се представи за негов критик и изобличител поставят
твърде неудобни за самия Местан въпроси
които и най-наивните няма да пропуснат да си зададат. Например: "как можеш да заемеш позицията на морален съдник, при положение че си бил част от върха и управлението на същата олигархична структура в продължение на години". Поради посочените причини мисля, че турското правителство по-скоро вече разглежда Местан като "лоша инвестиция", която не е донесла очакваните дивиденти.
Четвърто, местните избори показаха, че ДПС е втората политическа сила в страната. Поради този електорален факт кризата, довела до разпад Реформаторския блок, както и президентските избори, които предстоят в края на тази година, прогнозирам, че не само флиртът, а реалното партньорство по редица ключови политически теми между ДПС и ГЕРБ ще продължат.
