Стотици граждани на Враца излязоха на мълчалив протест тази вечер пред сградата на Районното полицейско управление в града. Трагичният повод е смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов, който почина вчера след свада и сбиване с двама души в центъра на Враца.
Стотици граждани на Враца излязоха на мълчалив протест тази вечер пред сградата на Районното полицейско управление в града. Трагичният повод е смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов, който почина вчера след свада и сбиване с двама души в центъра на Враца. 
По преценка на дежурящите полицаи пред районното, броят на хората малко след началото на протеста в 18 ч. достигна 400 души. 
Там бяха родителите и братът на загиналия младеж, негови приятели и съученици и още много гневни от безсилие граждани. 
Със скандирания "Убийци!" хората посрещнаха съобщението от прокуратурата малко след 19 ч., че обвинението към братята Иван и Десислав Дамянови е "причиняване на смърт по непредпазливост с нанасяне на умишлено причинена лека телесна повреда". 
Братята са задържани за 72 часа и прокуратурата ще поиска постоянният им арест. Максималното предвидено наказание според текста от Наказателния кодекс, по който двамата са обвинени, е пет години затвор. 
Във вторник около обяд в центъра на Враца между Тодор Йорданов, който кара автомобил, в който е и приятелката му и двамата братя възника спор "във връзка със спазване правилата за движение по пътищата", пишат от обвинението. 
Протестът протече тихо, но не и в мълчание. Хората са раздразнени от версиите, които се чуват в медиите, но всяка от тях се обсъжда. Най-много гняв и възгласи предизвикват твърденията, че момчето е било въоръжено, че е бил по-силен от нападателите си и е проявил агресия. 
"Искам всички да си свършат работата. Искам да има възмездие за родителите ни. Да знаят, че убийците на техния син са в затвора и също не могат да виждат близките си" - казва силно пред всички Ивайло, братът на починалия Тодор. И той е категоричен, че 18-годишният младеж не е предизвикал боя на улицата. Уверява, че у него не е имало агресия, а това че тренирал бокс означава, че е научен на уважение, не да е побойник. 
Историята се разказва отново и отново. С тих глас в малки групи. "Момчето им свирнало, те се ядосали...", "Удряли го в гърдите", "Имал ли е бокс, не е ли имал...", "Защо никой не е помогнал?". От време на време някой на висок тон отправя упрек, призив, въпрос към всички: "Защо мълчим?", "Докога така?", "Къде са властите да отговорят на въпросите ни?" 
Тягостта във въздуха задушава. Толкова е гъста, че може да се види. Чак към 19:30, когато хората започват да се разотиват, можеш да поемеш глътка, но за малко. Голяма част от протестиращите се отправят към мястото, където предния ден е умирал човек - на по-малко от километър разстояние. 
Десетки свещи и букети са оставени по тротоара, десетки хора се събрали около тях, мълчаливо. Категорични са, че няма да забравят, докато няма справедливост. 
