Когато 9-годишната Илаф Хасун нарисувала дома си, това била проста къща, дървета и облаци с усмихнати лица. А после с червено добавила фигура на жена, която носи мъртвото си дете към гробището. Това разказва Юмит Бекташ в репортажа си в "Ройтерс".
Когато 9-годишната Илаф Хасун нарисувала дома си, това била проста къща, дървета и облаци с усмихнати лица. А после с червено добавила фигура на жена, която носи мъртвото си дете към гробището. Това разказва Юмит Бекташ в репортажа си в "Ройтерс".
На снимката: 9-годишната Илаф Хасун и сестра й Бера и тяхната рисунка в лагера за бежанци.
Конфликтът в Сирия остави стотици хиляди мъртви и прогони милиони от домовете и държавата им.
На снимката: Седемгодишната Рейан Емин и нейната рисунка.
Много деца носят отпечатъка на цялото насилие, на което са били свидетели.
На снимката: Хале Селим на 13 г.
Хасун и семейството й живеят с още три хиляди души, хиляда от които деца на под 12-годишна възраст, в бивша тютюнева фабрика, превърната в бежански лагер, която се намира в Източна Турция, точно от другата страна на границата.
На снимката: Али Ристмо, на 7 г.
Бащата на Хасун работи нелегално в Турция и тя рядко го вижда.
На снимката: Рахаф Хасан, на 10 г.
Тя е весела и си играе с другите деца, но рисунките й показват белезите, които войната е оставила в ума й и в още 2.3 милиона сирийски бежанци в Турция, повече от половината от които деца.
На снимката: Нур ел Худа, на 9 години.
А на местните власти е трудно да осигурят и достатъчно психолози за бежанците.
На снимката: Али Адахар, 9 г.
Снимки на "Ройтерс" показват деца в лагера - те изглеждат обикновени - момиче скача на въже, друго позира пред палатката си, друго маха, тийнейджъри играят футбол.
На снимката: Геис Чардак, 6 г.
"Трябва да намерим начин да помогнем на тези деца да забравят войната и това, което са изживели, казва Ахмед Луфти Акар, председател на турския Червен полумесец.
На снимката: Еле Чунди, 5 г.
"Тези деца растат в лагера. Трябва да научим това поколение, че проблемите могат да бъдат решени без насилие, да заличим белезите от войната", добавя той.
На снимката: Абдула ел Омер, 15 г.
Турското правителство, с помощта на ООН и неправителствени организации, е създало 27 центрове за деца бежанци в страната, които дават подкрепа и образование на около 1000 хил. деца от 4 до 18 години.
На снимката: Мариам Махмуд, 14 г.
Тези центрове са последният опит на властите да осигурят дългосрочна подкрепа за бежанците, които най-вероятно в продължение на години няма да се върнат по родните си места.
На снимката: Ислям Халифе, 11 г.
От 9-годишна възраст на децата им се преподава турски език, за да могат да се интегрират.
На снимката: Тесним Файдо, 8 г.
"Когато отиват в друга държава, те имат проблем с културата, с езика", казва Мариам Долгун. По думите й те имат проблем със самочувствието, страхове, комплекси за малоценност.
На снимката: Камер Топалча, 18 г.
Най-травматизираните деца са приети в специализирани болници, а за останалите се грижат в самите лагери. "Те рисуват танкове, военни самолети, мъртви хора, ранени деца, плачещи майки. Рисунките им са доказателство за травмата им, те са реакция на вътрешния им свят", казва Долгун.
На снимката: Расад Бекур, 18 г.
Според нея е необходимо сирийските деца да получат образование, за да се избегне едно "изгубено поколение".
На снимката: Ахмед Чемал, 12 г.
Грижата за децата се превърна в основен политически проблем, след като в края на миналата година Турция реши да спре наплива на имигранти към Европа срещу 3 милиарда евро финансова помощ от Евросъюза и обещание за облекчен визов режим.
На снимката: Мустафа Халеби, 16 г.
Турция разполага само с 330 хил. места за бежанци в лагерите си и много от тях се прехранват с просия или с незаконна работа в страната.
На снимката: Есма ел Гурейб, 18 г.
Малка част от децата получават необходимата им помощ.
На снимката: Рахаф Кая, 13 г.
Много от сирийските деца мечтаят не само да живеят в Европа, а и да се приберат в домовете си. "Там те ще са най-щастливи", казва Долгун.
На снимката: Ахмед Абдулкадир, 17 г.