С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България материалната компетентност на Висшия съдебен съвет е разпределена между неговите органи - пленум, съдийска и прокурорска колегия, като е уреден и съставът на новите органи на ВСС (чл. 129 и чл. 130а КРБ). Чл. 130б от конституцията урежда заседанията, в които ВСС чрез своите органи и в пределите на разпределената между тях компетентност взема своите решения.  

Преходните и заключителни разпоредби към това изменение и допълнение на конституцията (§ 9 и § 11) предвиждат срок за приемане на законите, които се отнасят до прилагането на новите разпоредби на чл. 130а и чл. 130б и срок и ред за разпределяне на членовете на съвета, избрани от Народното събрание в съдийската и прокурорската колегия поради това, че е предвидено изборните членове на ВСС към датата на влизане на този закон да запазят мандата си (§ 10).

Преходните и заключителни разпоредби не предвиждат възможността ВСС да продължи да осъществява конституционната своя компетентност, която му бе възложена до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България. Той вече не е единен специфичен колективен административен орган на съдебната власт. Съответно не е предвидена и възможността ВСС да продължи да взема своите решения по старите условия и ред.

Преходна и заключителна разпоредба с подобно съдържание няма, а наличието на такава е задължително условие за т. нар. в съдебната теория и практика "преживяване на отменения закон". Подобно тълкуване на разпоредбите на § 9 и § 11 Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България не може и не следва да бъде извършвано. Това е така, защото разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 Конституцията на Република България).

С непосредствено действие са и чл. 130а и чл. 130б конституцията. Да се постави тяхното действие в зависимост от влизането в сила на закон (за приложението на чл. 130а и чл. 130б Конституцията на Република България ) означава да се приеме, че чл. 130а и чл. 130б Конституцията не действат до приемане на закона за тяхното приложение. Подобна преходна или заключителна конституционна норма би отрекла непосредственото действие на чл. 130а и чл. 130б Конституцията на Република България, отлагайки новата материална компетентност на новите органи на ВСС за определен период от време.

Приемането на подобна разпоредба е единствено в правомощията на Велико народно събрание, защото би представлявало изменение на принципа за непосредствено действие на конституционните разпоредби, в частност на чл. 130а и чл. 130б Конституцията на Република България. Съгласно чл. 158, т. 4 Конституцията на Република България, Великото народно събрание решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 КРБ. За сравнение § 2 и § 4 Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България отложиха влизането в сила на новата организация на съдебната власт до приемането на нови устройствени и процесуални закони. Тези преходни разпоредби са приети именно от Велико народно събрание.

Следователно ако ВСС продължи да осъществява материалната компетентност, която му бе възложена до Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България (ДВ бр. 100/ 2015 г) и която вече не съществува, а бе разпределена измежду неговите нови органи, респ. да продължи да взема своите решения като единен колективен орган на съдебната власт по старите условия и ред, означава: че отказва да приложи Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България(ДВ бр. 100/ 2015 г), защото е противоконституционен (приет в нарушение на чл.158, т. 3 КРБ) и прилага пряко разпоредбите на конституцията, действали до влизането му в сила или че приема своите решения в упражнение на несъществуваща (отменена) материална компетентност.

При осъществяване на своята дейност ВСС е длъжен да обсъди двете хипотези. Това е така, защото решенията на ВСС представляват индивидуални административни актове, а индивидуален административен акт, издаден от орган без материална компетентност, е нищожен. Законът за съдебната власт не обосновава материална компетентност на ВСС да продължи да осъществява правомощията, които му бяха възложени като единен орган до Закона за изменение и допълнение Конституцията на Република България (ДВ бр. 100/ 2015 г). Законът за съдебната власт урежда условията и реда за вземане на решенията от ВСС. Нищожността на чрез жалба по административен ред решенията на ВСС е порок, който може да бъде изтъкнат без ограничения във времето (чл. 149, ал. 5 Административнопроцесуалния кодекс).

Порокът може да бъде изтъкнат и по граждански ред с обжалване на решението, постановено от назначения, повишен или преместен в длъжност съдия (чл. 270, ал. 1 и чл. 293, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.) или с иск (също безсрочно – чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.).