Оправдаването на Христо Бисеров е заради повтарящи се грешки на обвинението
Прокуратурата не е събрала доказателствата, с които да подкрепи обвинителната теза, че Христо Бисеров не е платил данъците си.
Това става ясно от публикуваните мотиви на Софийския градски съд към оправдателната присъда на бившия зам.-председател на Народното събрание и на ДПС Христо Бисеров.
Пред съда са представени единствено суифт съобщения между банките, които не са първични документи и според съда не могат да послужат като доказателство, че титуляр на сметките в Швейцария е именно Христо Бисеров.
Оттук произтича - като по верига - и неприемането и на заключението на експертизата, поръчана от прокуратурата - защото в заданието, както го е формулирала прокуратурата, са включени и средствата по суифт съобщенията.
Разследването срещу Бисеров започна в края на 2013 г. и според тогавашните съобщения на прокуратурата с обвинения към него и доведения му син Ивайло Главинков за данъчни престъпления и пране на пари. След близо две години той беше изправен пред съда с три обвинения: за неплатени данъци в размер 19 хил. лв., за недеклариране на сделки на валутни ценности и че не е декларирал пред Сметната палата 700 хил. лв. по банкови сметки в Швейцария.
От мотивите на състава на Софийския градски съд към оправдателната присъда става ясно, че
прокуратурата не прави разлика между данъчното и наказателното производство
и така изначално е заложила провала на първото обвинение за неплатените данъци. А по-нататък е довършила провала, като е приела, че паричните преводи са доход точно за онази година, за която прокуратурата твърди, че не са платени 19-те хил. лева данъци.
От мотивите на съда обаче се разбира, че обвинението само прави такова предположение, но не е посочило доказателства. А не е могло да ги посочи, тъй като швейцарските власти отказали да вдигнат банковата тайна върху сметките. А те отказали, след като поискали уточняващи подробности от нашата прокуратура, видно от техния отговор, защото Швейцария не предоставя правна помощ по дела от фискалната област, като изключение се прави само по Споразумението за борба с измамите, какъвто обаче не бил случаят "Бисеров".
Второто обвинение - за недеклариране на сделки с валутни ценности, е несъстоятелно според съда, тъй като Валутният закон е претърпял промяна, според която задължение за деклариране на парични средства се отнася само ако те се пренасят през границата на страната, която е външна граница на ЕС.
Третото обвинение - за документно престъпление по чл. 313, ал.1 - за това че не е декларирал пред Сметната палата сметките си в Швейцария, пък е несъставомерно, тоест не е престъпление, казва съдът. И посочва, че декларациите пред Сметната палата имат уведомителен характер и с тях не може да се извършва документно престъпление, тъй като "информацията в тези декларации вече е декларирана пред други органи".
Прокуратурата вече натрупа горчив опит с аналогично обвинение към бившата шефка на НАП Мария Мургина, което пропадна пред съда на същото основание - заради уведомителния характер на декларациите пред Сметната палата. И въпреки това на Бисеров бе повдигнато обвинение със същия предизвестен провал.
Софийската градска прокуратура протестира оправдателната присъда пред Апелативния съд.