Като пример за успешно съдружие между гражданско общество, държавност и църква определи каузата за спасяването на българските евреи председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя беше специален гост на конференция по случай Международния ден на холокоста, организирана от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и посолството на Израел.

Цачева акцентира върху процеса по спасяването на българските евреи, определяйки го като "изключително значим повод за гордост" и "част от съвременната национална идентичност", а настоящата политическа действителност нарече "време на ново агресивно отхвърляне на различния, достигащо до ярост".

На 27 януари 1945 година Червената армия влиза в концентрационния лагер "Аушвиц". Оттогава на този ден се чества фактическият край на геноцида на евреи, известен като холокост. 

През март 1943 г. съгласно подписаното споразумение с хитлеристка Германия българските власти в заетите от българските войски части от Македония и Тракия депортират около 12 хиляди евреи в нацистките лагери на смъртта, където почти всичките загиват. Същата съдба е предвидена и за 50-те хиляди български евреи.

България, която на 1 март 1941 г. се присъединява към Тристранния пакт, подлага своите граждани от еврейски произход на дискриминация и започва подготовка за масовата им депортация в "Треблинка", където те със сигурност биха срещнали смъртта. Благодарение на съпротивата на значителна част от българския народ, на групи от българската интелигенция и на групата български парламентаристи, водена от Димитър Пешев, както и на усилията на Българската православна църква, българското правителство замразява плановете за депортиране на българските евреи в лагерите на смъртта, а развитието на събитията по фронтовете на Втората световна война окончателно предотвратяват подобно развитие, се обяснява на сайта на СУ.

Специални гости на откриването бяха още ректорът на университета Атанас Герджиков и зам.-министърът на външните работи Румен Александров. 

В словото си Александров подчерта, че освен да се тържествува по повод спасяването на 48 хил. български евреи, трябва и да се скърби за онези 11 хил., които все пак са били изпратени в концентрационни лагери.

В речта си извънредният и пълномощен посланик на Израел Ирит Лилиан разказа за своя баща, спасил се от ужасите на лагерите, но "срещнал вкуса на бедността и трудностите". Според нея именно успешното предаване на историите на оцелелите ще доведе от изкореняването на фашизма, расизма и антисемитизма. 

Преподавателят от университета в израелския град Хайфа и историк към архива на мемориала "Яд ва-Шем" Ангел Чорапчиев разказа историята на еврейските офицери от българската армия, принудени да се запишат в трудовите войски, вместо да защитават родината си на фронтовата линия.

Преподавателят по история в Софийския университет проф. Искра Баева изреди имената на Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд, Ерих Фром, Йосиф Бродски, Франц Кафка, Елиас Канети, за да подчертае, че съвременният свят би бил немислим без постиженията им. Тя каза, че 41% от всички Нобелови награди за икономика, 28% от тези за медицина, 26% от тези за физика и 19% от тези за химия са присъдени на евреи. Примерите за България, които Баева даде, бяха режисьорът Леонид Даниел, художникът Йоан Левиев.

Д-р Румяна Маринова-Христиди насочи вниманието към съдбата евреите в България по време на социализма. Тя разказа за вътрешното разделение в общността на евреи ционисти и евреи комунисти.

Вчера Националният исторически музей обяви, че по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста ще гостува с пътуваща изложба в различни градове в България. Първата спирка е на 28 януари в Кюстендил, родният град на депутата Димитър Пешев, който е защитник на евреите.