Днес Мария посреща гости. Освен почерпка за всеки е приготвила и подарък - стихове с автограф. Новата й стихосбирка пристигна от печатницата буквално преди дни. Заглавието е "Рожден ден", в тон с празника.  100-годишнината не се споменава, тя е някъде между редовете.

Покрай юбилея всички около нея са се активизирали и суматохата излиза извън контрол. Посещават я различни хора, всеки нещо пита, предлага. За капак пристига и покана от кметството, районният кмет иска да я поздрави официално. "Оставете ме да се адаптирам, не ми говорете за работа", моли юбилярката.

Нейните теми са други, героите в поезията й са двама или е сама - тъгуваща, бленуваща... 

Една от гостенките й, също авторка на поетични книги, я разпитва: кажи коя е музата ти? "Музата ми е фантазията", смее се Мария. И все пак кой е човекът, който те е вдъхновил, настояват отсреща. Многоточие. Съпругът ми почина на 18 април 1963 година, отговаря след малко. 

Разказва спомен от детството си в Свищов. "Бяхме на разходка и учителката каза: деца, разкажете какво видяхте. Аз какво съм писала не помня, но тя извика родителите ми. Каза им, че имам данни за поезия."

После бягали от войната. Насочила се към педагогиката. Вече в София срещнала бъдещия си съпруг Стефан Стелионов. Бил главен касиер в БНБ.

Тръгнали да търсят квартира, по онова време на маломерни семейства не позволявали да заемат голяма площ. Той работел много, връщал се вечер от работа и пак сядал на машината. "По цяла нощ пишеше, помагаше на по-малките си сестри."

Тя била домошарка, но от един момент също е работила - в дирекцията на "Топливо" на "Солунска". Ръководела помирителна комисия (имало спорове при разпределянето на въглища, нафта). После тръгнала мълва, че трудовият стаж ще се увеличава, и веднага започнала пак - в кръводарителския център на БЧК.

От червенокръстката си дейност има грамота, поставена в рамка. В днешния празничен ден зам.-генералният директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска идва лично да я поздрави.

Какво е усещането да си на 100 години? Труден въпрос. Относителна информация дава съжалението, с което говори за загубата на най-близката си приятелка Маргарита преди месец: "Отиде си млада, на 72."

Мария не е склонна да коментира превратностите в обществения живот, на които е била свидетел. Разбира се, помни цар Борис. Но други не иска да коментира: "За политика няма да говорим."

Мария Стефанова се оттегля в любимото си занимание всяка вечер: "Нощно време няма телефон и посетители, до 1-2 часа пиша."

Вече е подготвила 17 стихотворения за следващата си стихосбирка, която ще излезе през 2017 година. "Ако съм жива и здрава", усмихва се със закачка.

В ранния следобед официални поздрави към юбилярката поднасят кметът на район "Средец" Мария Ачкова - от името на общината, и бившият екоминистър Евдокия Манева - от името на съкооператорите.

Градусът се вдига. Медиите са тук.

Мария споделя опита си: никакъв алкохол, никакво месо, освен малко пилешко, и работа, работа, работа. 

У дома продължава да пише автографи - по половин страница всеки.

Тортите, както изисква случаят, са тематични, няколко на брой.

Тържеството завършва с любезна покана: "Догодина заповядайте пак"!