Нашата агенция може да препоръча мерки, които рибарите да спазват. Предстои да се проведе среща на всички институции с отношение по проблема с делфините - ние, Басейнова дирекция, РИОСВ, Института по океанология. Предвиждаме на нея да уточним кой какво може да направи. Очакваме и становище от океанолозите. Вероятно срещата ще бъде в началото на другата седмица и на нея ще присъства зам.-министърът на екологията Любка Качакова. Иначе всичко е въпрос на разговори с рибарите, на добра воля. Ние имаме договорка да освобождават делфините колкото е възможно по-скоро, ако те се заплетат в мрежите. Никого не можем да задължим да слага отблъскващи устройства с ултразвук. В нашите правомощия е единствено предписването на мерки и налагането на санкции за улов на морски бозайници според Закона за рибарство и аквакултури. Глобата е от 1000 до 2000 лв. за физически лица, освен ако нарушителят не подлежи на по-тежко наказание. До момента глобени няма, защото никой не лови делфини. Те се заплитат в мрежите за калкан. Проблемът със смъртността им засяга най-вече крайбрежието по на север от Варна.

При огледите на място, които експерти на РИОСВ - Варна, направиха, констатирахме, че по труповете на всички мъртви делфини личат ясни следи от рибарски мрежи. Установихме надлъжни и напречни ивици с дължина от 2 до 6 мм, характерни отоци, посиняване на тялото. Липсват части от гръдните и опашните им плавници. Всички тези признаци показват, че причината за смъртта на животните е вследствие оплитане в рибарски мрежи. На два от мъртвите делфини са взети от инспектор от ветеринарно-санитарния контрол кръвни, тъканни, мускулни проби, както и проби от вътрешните органи - сърце, бял и черен дроб. Резултатите от лабораторните изследвания показват, че не се изолирани патогенни микроорганизми, т.е. причината за смъртта не е инфекциозно заболяване. Наши специалисти участваха и в проверка по акваторията от Дуранкулак до Шкорпиловци съвместно с Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Йордан Марчев, потомствен рибар от Крапец: Единият вид е жертва на другия

Нямаме никаква вина. Това си е природа. Заради едната риба жертваме другото животно. Пълни глупости са, че ги убиваме. Хвърляме мрежите и чак след пет-шест дни отиваме да извадим калкана. Каквото се е оплело, то вече се е удавило. Намираме ги мъртви. Не ни остава нищо друго, освен да отрежем перки, опашки, за да изтеглим улова. На мен тази година само веднъж ми се случи, на колеги - по-често. Случаите обаче са едни и същи. Някои вадели живи съвсем малки делфинчета и ги връщали обратно в морето. Те имат шанс. Големите обаче няма как да спасим. Ако се отскубнат пък сами, са толкова наранени, че после пак умират. Аз съм потомствен рибар. Това се случвало и на баща ми, и на дядо ми. Тогава дори по-често са се оплитали делфини, защото бяха много повече. Напоследък поизчезнаха, но от две-три години пак се появяват. Те не са от онези, умните делфини по филмите. Това са малки породи, рибарчета ги наричаме. Жал ни е за тях, но... природа. Слушам напоследък за предпазни устройства - те ще са твърде скъпи за нас. Ние нямаме при, за да направим такива големи инвестиции. А ако ни карат по-дебели мрежи да плетем, няма как да минават през валяците при изтеглянето. Така че и това не става. Като мислят за мерки, да изберат приложимите, а не фантастиката.