След близо три часа дебати парламентът прие на първо четене поправките в Закона за културното наследство, които позволяват Институтът за недвижимо културно наследство (НИНКН) да бъде заобикалян при решения за намеси в паметници на културата. 

Текстовете, които предизвикаха протеста на професионални обединения като ИКОМОС и "Форум културно наследство", предвиждат необходимата оценка да може да се прави и от експерти, назначени на щат в общините. 

Така местната администрация сама ще одобрява допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти. Въвежда се и "мълчаливо съгласие", според което липсата на становище - както в случая с "преизграждането" на Къщата с ягодите, автоматично ще се смята за одобрение. 

- такава опасност в промените изтъкнаха отново от групата на БСП, която не ги подкрепи и в комисия. Това по същество е замяна на експертното начало в опазването на културното наследство с политическо, заяви депутатът Велизар Енчев. 

Мотивите на вносителите начело с Красимир Велчев от ГЕРБ са "отпушване" на системата, която в момента бави действията на общини, инвеститори и обикновени граждани с месеци и дори години, както и "пресичане на корупцията". Те дадоха за пример сигнал на Божидар Димитров за къща във Велико Търново, паднала наскоро в очакване на становище, и отново цитираха думите му, че корупцията в НИНКН била "публична тайна". На въпрос защо не са сезирали прокуратурата обаче отвърнаха, че чакат повече данни.

но предлаганите промени категорично не решават проблемите й, нито водят до опростяване, заяви депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков, който се размина с колегите от своята парламентарна група, внесли законопроекта. Архивът на института е в София и не е дигитализиран, което означава новите експерти да пътуват до столицата. Те обаче пак ще трябва да чакат финално одобрение от Министерството на културата. А съдбата на паметниците ще попадне в ръцете на по-малко хора със съмнителни квалификации, предупредиха той и депутати от БСП. Според тях това е

Щатът на института от 2009 г. насам е съкратен от 120 на 45 души, които трябва да се грижат за 40 хиляди обекта в страната. Същевременно той функционира без редовен директор. Отляво видяха в това тенденциозност от страна на управляващите, а Лилков се обяви за разширяването на института и връщането всички правомощия за паметниците на културата в негови ръце, без Министерството на културата. 

В залата бе поканена и зам.-министърът на културата Бони Петрунова, чието ведомство по-рано се обяви против мълчаливото съгласие. Тя обаче не взе думата. Така въпреки критиките и с обещания за ревизии между четенията - поправката да важи единствено за паметници с местно значение и експертните съвети да бъдат на регионално ниво - законопроектът бе приет. "За" гласуваха 81 депутати, 20 бяха против, а 14 се въздържаха. Красимир Велчев поиска триседмичен срок между първо и второ четене, за да се проведе "най-широк обществен дебат, ако трябва и кръгла маса".