Гарите от НК "Железопътна инфраструктура" да преминат към БДЖ, защото състоянието им зависи от дейността на превозвача. Това предлага председателят на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев в промени в Закона за жп транспорт. Той ще внесе през следващата седмица предложение за поправките в парламента. "Няма да обединяваме двете дружества", поясни Мирчев. Предложението е да се създаде нов административен орган, който да регулира отношенията между тях, а съществуващата агенция "Железопътна администрация" под шапката на транспортното ведомство да се занимава само с безопасността и издаването на жп лицензите за кандидат-превозвачите. От транспортното министерство не коментираха идеите на Мирчев. Ведомството също предложи за обществено обсъждане поправки в закона, които са свързани с хармонизиране с европейското законодателство. В програмата за развитието на инфраструктурата гарите в София и Пловдив са предвидени за концесия, но тя може да бъде дадена от БДЖ вместо от транспортното министерство, твърди Мирчев. Промените предвиждат още транспортният министър да внесе в парламента стратегия за развитие на комбинираните превози, както и държавата да се ангажира не само с развитието на инфраструктурата, но и с безопасността. Според проекта управителните съвети на БДЖ и НК"Железопътна инфраструктура" трябва да носят отговорност за изпълнението на бизнес плановете на двете дружества. Всяка година те публично да обявяват параметрите на предлаганите услуги.

Транспортният министър Петър Мутафчиев обясни, че проблемите в железницата произтичат основно от прилагането на политически подход към модернизацията, без да се отчита финансовият аспект. Депутатите от комисията се обединиха около мнението, че железниците се нуждаят от спешно оздравяване и до края на годината ще бъде приет нов закон. Преструктурирането не помогна на железницата да спре трупането на загуби. Отдавна говорим за реформа в железопътния транспорт, но явно нещо бъркаме и го правим не както трябва, призна Йордан Мирчев. Той допълни, че най- важно е да се изясни финансирането на инфраструктурната компания и превозвача. Според него необходимо е да се промени и политиката за формиране на таксите за достъп до инфраструктурата и да се вземе политическо решение за слабо натоварените железопътни участъци.