Как читателите да различават платено от редакционно съдържание в медиите? Този въпрос отново беше поставен публично миналата седмица. Този път от "Протестна мрежа" във връзка с тяхно съдебно дело и текст във вестник "24 часа".

През март 2014 г. изданието публикува интервю с юриста Любомир Денев, член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) под заглавие "България - страната на медийните гилотини". Това става три месеца преди банката на Цветан Василев да бъде поставена от БНБ под специален надзор и осем месеца преди обявяването й във фалит. По това време в публичното пространство вече имаше и сигнали за конфликт между дотогавашните бизнес партньори - депутатът от ДПС Делян Пеевски и Цветан Василев.

В интервюто се твърди, че няма нищо вярно в сигнала, подаден от Асен Генов, Антоанета Цонева и Николай Стайков от името на "Протестна мрежа", че КТБ е раздавала кредити към свързани лица над позволените пропорции и Василев участва в организирана престъпна група с Пеевски и Николай Бареков. Денев твърди в "24 часа", че те са само формални автори на сигнала, а зад тях стоят "клеветници, подбудители и помагачи".

След интервюто от "Протестна мрежа" са подали жалба в Софийския градски съд заради клевета. На първа инстанция Любомир Денев е оправдан, но от организацията разпространиха писмо с обяснения за интервюто на главния редактор на вестник "24 часа" Борислав Зюмбюлев.

В него той обяснява, че интервюто е платено и то е в жанра "адверториал - хибрид между реклама и вестникарски текст". Публикувано е "на основание рамков договор между Вестникарска група България и КТБ за рекламно-информационно обслужване на дейността на КТБ (повторението е в автентичния текст – б.а.) през 2014 година", пише още Зюмбюлев и добавя, че възложителят е одобрил цялото интервю, включително и заглавието, което прави цялата отговорност за съдържанието негова.

Също така уточнява, че читателите можели да различат текста като платен, защото липсвал автор и графичното оформление се различавало от обичайното за редакционните интервюта.

Именно обясненията на "24 часа" предизвикаха коментари как е правилно да се обозначава съдържание, което е платено. Дали изданията го правят или не е въпрос на саморегулация. И в двата етични кодекса на медиите пише, че редакционното съдържание ясно ще се разграничава от платените публикации, рекламните от спонсорираните материали.

Проверка в тарифата за реклама на вестника, публикувана на сайта му и в сила от началото на 2015, е отбелязано, че "Съобщения и реклама във формата на редакционен материал (с различен

Според преподавателя по медийно право проф. Нели Огнянова информацията за кредитиране на медии чрез търговски дружества – длъжници на КТБ, е очертало контурите на широк кръг финансово зависими от банката медии. "За съжаление зависимостите са се създавали не само чрез  известното пряко или косвено финансиране. Продължаваме да научаваме за  форми, в които медиите са се отдавали за ползване и са манипулирали аудиторията си", пише тя в блога си под заглавие "Големият български адверториал".

Според нея обясненията на Зюмбюлев как читателят е трябвало да различи интервюто като платено са "поредната иновация". "Живеем в голям български адверториал, в информация по възлагане. Въпросът  може ли да има медии – свободни демократични медии  – в държава без върховенство на закона е риторичен. Едва разпадът в отношенията Василев – Пеевски позволява да се погледне отвъд привидността – и то частично, заради обвързаностите по върховете, които препречват всеки опит да се говори за срастването на медии и власт".

Според проф. Огнянова, Цветан Василев говори в интервютата си от Сърбия колко важна била истината, но засега е в режим "имам доказателства",  което  означава, че може да ги предостави, а може и да не ги предостави. "В  какъв адверториал сме сега и колко дълго ще продължава той  трябва да не зависи от желанията на отделни лица – и ще бъде точно така, когато  гражданите си върнат превзетата  държава", добавя тя.

От "Протестна мрежа" смятат да обжалват решението на първа инстанция. "Колко са тези годишни рекламни договори, с кои медии и на каква стойност – това са въпроси към синдиците на КТБ, които продължават да не дават ясен отговор на въпроса къде са отишли парите на банката, затворена преди повече от година и половина", питат от организацията в писмо до медиите.

Според тях отговорите на тези въпроси ще покажат защо малкото задълбочени разследвания за състоянието на банката бяха посрещнати с мълчание от мнозинството от българските медии. "Те, както и самият "24 часа", продължават да "разследват" и коментират КТБ без да казват и дума за получените през кухи фирми на КТБ невърнати кредити, по които има дела в Софийски градски съд. Не се споменава, разбира се, и за "рекламните рамкови договори", смятат от "Протестна мрежа".